ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обича. Ти ме обичаш. Аз обичам мама, ти обичаш мен. Аз обичам двама ви. Ти обичаш само мен. Между теб и мама не е същото. Колко е хубаво! Интересно? А Самуил обича всички ни! Това е изненада! Само да го видиш. Има нова играчка, сам си я направи, взе две дръвца и направи от тях меч, да ме брани от лошите.
Не, моля те, не мога да избирам. Просто се върни. Не мога да избирам между теб и мама. Различно е. Как така не разбираш? Та любовта е като вселената! Има толкова възможности! Аз мога само да обичам. Друго почти не мога. Виж, сина ти, той навън сега играе с меча. Помниш ли как стана? Нима не помниш? Беседката?
- Хайде, щерко. – Майката беше строга. – Как глупаво изглеждаш.
Не обичаше да говори мн ...