Баща ми винаги бе искал да има момче. За да го води по мачове, да го учи да кара кола, да ходят на риболов заедно. Но, уви – след мен се родила сестра ми и той се отказал от мечтата си да има син.
Старият (според мене тогава) циганин Нешко страдал точно от обратното – имал шест момчета и нито едно момиче, което да продаде. Едва тринадесетгодишни синовете му „доведоха” снахи, за които трябваше да се плаща, а той нямаше дете, от което да си върне парите. Така решил да осинови Гюрга – най-красивото момиче в моето село.
Като дете аз не знаех, че тя е осиновена и все се питах на кого ли прилича толкова хубава, толкова енергична, и най-вече - толкова силна и смела – нещо съвсем нетипично за другите момичета в ромските семейства наоколо. Не бях виждала друга девойка като Гюрга. В нея имаше нещо диво и първично, но в същото време всяко нейно движение бе елегантно и красиво – като на кошута, като на газела, като на дива котка. Очите ѝ бяха по-черни от въглен, и в тях сякаш винаги имаше искри – ...