... Прибирах се по "Солунска" към работата в обедната почивка, заръфал дежурната за това време на деня баничка.

След сухото тестено изделие дюшеш щеше да ми дойде едно безалкохолно, ей!

И сякаш самия Господ Бог простря над мен ръка...

Както си вървях надолу към "Графа", пред мен изневиделица изникна някаква тетка с тефтер в ръка.

- Господине, желаете ли да дадете мнението си? Само няколко въпроса! Няма да съжалявате! Елате, елате...

И докато аз отвърна нещо, тя ме замъкна пред един вход с желязна врата. Позвъни настойчиво. На минутата в рамката на вратата изникна някакъв глиган в униформа и пълно бойно въоръжение на силовак. Човекът някак си вдъхваше респект и доверие едновременно. Като тухлен кенеф на село! Изгледа ме лошо, както изискваше честта на професията му.

Лелката докладва деловито:

- Фичо, ето ти поредния за анкетиране!

Работата ставаше повече от подозрителна. Дали това не бе някакъв код? Да не би да беше нещо политическо? Държавна сигурност се възраждаше! Чел го бях по вестниците...

Респектиращият ми кимна безапелационно да вървя нагоре по стълбите.  Пред него – както изисква уставът навсякъде по света. Изкачвайки стъпалата, вече горещо съжалявах. Тия май не се шегуваха! В ума ми изплуваха факти и обстоятелства за отвлечени хора, с цел да им откраднат органите. Да им източат кръвта! Да им вземат ретината! А може би тия бяха извънземни някакви?

- Господине... Фичо! Абе аз не ставам за нищо – черният ми дроб е прояден от цироза, нося 12 диоптъра очила, кръвта ми е разредена. И много уважавам Партията и Правителството. Даже снимката на Премиера съм си залепил в колата, Господ здраве да му дава ... – ударих го на молба, препъвайки се по стъпалата пред него.

- Давай нагоре! – изсъска той.

- Пусни ме, бе човек! Ще ти дам половината баничка! Ти явно не си обядвал, щото работата ти е много отговорна...

Ама оня не поддаваше.

„Ето какво значи да попаднеш на неподходящо място в неподходящо време!” – припомнях си житейски мъдрости от екшъните аз - „Човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи!”

На втория етаж се озовахме пред друга блиндирана врата, но по-луксозна. Върху табелата на стената до нея се мъдреше златист надпис на английски. Прочетох нещо като „GМF international”*  Ама хич не ми беше до превод и размишления...

Мутрата позвъни. Отвори някакво супер-гадже в символична поличка и бедра до сливиците, изгледа ме с отвращение и се развика:

- Бе стига сте ми влачили тия мъже, пфу! Тоя пък с баничката откъде го изкопахте!? Казах ви и на двамата долу - шефката иска повече жени днес. Толкова ли сте тъпи?

Леле-мале! Тия вътре сигурно бяха някаква тайна секта за медитиране чрез безразборен секс!

- Моля, моля! Аз си тръгвам! – опитах се да противореча, отстъпвайки крачка назад.

Тайната ми надежда да се измъкна бе попарена от твърдата ръка на Фичо. Погледнах го умолително. Но очите му казваха: „Влизай, че...” Види се, не бе от отстъпчивите.

Доверчиво прекрачих прага. Балеринката, без да каже дума, ме поведе  навътре по някакъв ласкав коридор с огледала. Стреснах се не на шега.

"Бати, тия ще ми направят нещо..." - проклинах се вече аз! След едно завойче се озовахме в просторен хол.

От двете страни бяха наредени 10 бюра с девочки и компютри. Направо като в американски филм, заклевам се три пъти!  Пред бюрата седяха разни изпосляци като мен - мъже и жени. Девочките ги хранеха с нещо.

Балеринката ме попита имам ли лична карта. Аз ù я дадох, а тя я прибра и хлътна в някаква стая, като ми каза да изчакам, та да се освободи място. Скоро се озовах на мястото на някакъв тип, който си тръгна. Оказа се, че трябва да изпия нещо като едновремешното шоко (мляко с какао) в бяла бутилка от 300 гр. без надпис.

Девочката зад компютъра ме попита как намирам вкуса, консистенцията, цвета, формата на опаковката. Отговарях и си пиех шокото. Започнах да забравям страховете си. После ми даде едно ново, но този път в друга опаковка - лъскава, със скрит от лепенка фирмен знак. Накара ме да изпия и тази бутилчица, като ме питаше за разликите точка по точка отново. Накрая ми благодари и ми подари една халба за бира от половин литър. Взех си чашата и отидох да си търся личната карта при балеринката в другата стая. Тя ми я върна и ми каза, че на другия ден пак ще има анкета по това време...

Докато слизах надолу по стълбите, срещнах Фичо – водещ нагоре една доста пребледняла особа от женски род с неопределена над средната възраст и ококорени от страх очи. Види се, тя бе поредната жертва на хайката за граждани!

Така за около месец се сдобих пълен сервиз от халби, електронен часовник с термометър, запалка за газова печка, фирмен портфейл от еко-кожа, комплект менте позлатени лъжички за кафе, хавайска бамбина на пружинка (която, като се заклати, ù се друсат и циците!), комплект бургии за метал (които стават обаче само за меко дърво!), химикалка с негърка, събличаща се, щом я обърнеш наопаки и тем подобни ценности от магазините за едно левче. Обаче без пари!!!

А срещу това, надлежно изядох две пилешки сухи супи (приготвени - не на купчета, де!), две сухи пасти, около пет - шест чифта вафли с различен пълнеж, два пакета пържени фъстъци и множество други благини за похапване...

Фирмата няма да я разкодирам, поради рекламна забрана, обаче може и други да са попадали на такова анкетиране. Дай Боже, всекиму!

И сега ми е гот!

С едната ръка движа мишката, а с други две блъскам по клавиатурата....

Знаете ли колко е удобно!

Само със саката съм зле, щото трябва да им пришивам по още един ръкав, ама като си сгънеш третата ръка зад гърба - много не личи, ще знаете.

В петък дочух за някакви анкети в НЗОК. Та не е зле да се проучат какви са условията. Може пък да му извадят всичките зъби на човек без пари? Което си е на далавера, предвид световната криза и цените при зъболекарите у нас!

_______________

* -„Genetically modified foods international”

Автор: Михаил Конярски