10.10.2012 г., 12:06 ч.
Хакер (четвърта последна част)
2 мин за четене
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Тези подозрения, които я мъчеха, бяха съвсем основателни. Той имаше мотив, а и компютрите му бяха страст.
От друга страна, Моника не беше виждала въпросните мейли. Как не се беше сетила по-рано? Спомни си за едно заглавие на филм "Врагът в моето легло". Каква ирония, в един момент партньор, а в друг противник. Ами ако грешеше? Пълна лудост.
Независимо кой щеше да се окаже хакерът, тя не можеше нищо да направи. Приятелка ú беше казала, че трябва да си представи най- лошия възможен вариант на тази история. Така всичко, което ще последва, ще изглежда по-малко плашещо.
Съмнението рисуваше грозни картини. Виждаше се изоставена не само от съпруга си, а и от всички близки и приятели. Имаше много за губене. Толкова ли е крехка една връзка на двама души, които се обичат и се желаят, устояла на времето, та първото препятствие да ги срине?
Една нощ Моника сънуваше сън. Беше в един манастир. В момента, в който пристъпи прага на светата обител, ú потекоха сълзите, ей така без причина. Не можеше да спре. Приседна на една пейка. Усети, че някой я гали по главата. Беше една монахиня, дребна възрастна жена с одухотворено лице.
- Поплачи си, моето момиче! Скоро всичко всичко ще свърши. - каза мъдрата жена.
Моника се събуди с ясна мисъл и спокойна душа за първи път от много време. Стана и се приготви за работа. Сложи късметлийските си обеци. Музиката на макс в слушалките, да заглуши вътрешния ú глас. Ритъмът ú отмерваше стъпката и ú даваше адреналина. Сложи си тъмните очила. Мислеше си, че никой не я вижда така, а всъщност изолираше всички негативи около себе си. Бързаше. Пак червен светофар. Вместо да се ядоса, просто затвори очи. Пет удара на сърцето. Не искаше да живее в страх, като болна жена, чакайки да чуе дали ще живее или умре. Нямаше да позволи на друг, не, нямаше да позволи на себе си да се упреква, да се оплаква, повече нямаше да бъде жертва на нечие болно съзнание. Самосъжалението щеше да я убие малко по малко. Ще се погрижи за себе си. Ще поиска прошка. Може би така е трябвало да се случи, да се отрезви навреме, за да не стори по-големи грешки.
Отвори очи. На отсрещния тротоар стоеше съпругът ú.
П. П. Това не е краят на тази история. Моника все още е наблюдавана и подслушвана. Вече знае кой е хакерът. Когато е безопасно за нея, ще го сподели и с вас.
Тези подозрения, които я мъчеха, бяха съвсем основателни. Той имаше мотив, а и компютрите му бяха страст.
От друга страна, Моника не беше виждала въпросните мейли. Как не се беше сетила по-рано? Спомни си за едно заглавие на филм "Врагът в моето легло". Каква ирония, в един момент партньор, а в друг противник. Ами ако грешеше? Пълна лудост.
Независимо кой щеше да се окаже хакерът, тя не можеше нищо да направи. Приятелка ú беше казала, че трябва да си представи най- лошия възможен вариант на тази история. Така всичко, което ще последва, ще изглежда по-малко плашещо.
Съмнението рисуваше грозни картини. Виждаше се изоставена не само от съпруга си, а и от всички близки и приятели. Имаше много за губене. Толкова ли е крехка една връзка на двама души, които се обичат и се желаят, устояла на времето, та първото препятствие да ги срине?
Една нощ Моника сънуваше сън. Беше в един манастир. В момента, в който пристъпи прага на светата обител, ú потекоха сълзите, ей така без причина. Не можеше да спре. Приседна на една пейка. Усети, че някой я гали по главата. Беше една монахиня, дребна възрастна жена с одухотворено лице.
- Поплачи си, моето момиче! Скоро всичко всичко ще свърши. - каза мъдрата жена.
Моника се събуди с ясна мисъл и спокойна душа за първи път от много време. Стана и се приготви за работа. Сложи късметлийските си обеци. Музиката на макс в слушалките, да заглуши вътрешния ú глас. Ритъмът ú отмерваше стъпката и ú даваше адреналина. Сложи си тъмните очила. Мислеше си, че никой не я вижда така, а всъщност изолираше всички негативи около себе си. Бързаше. Пак червен светофар. Вместо да се ядоса, просто затвори очи. Пет удара на сърцето. Не искаше да живее в страх, като болна жена, чакайки да чуе дали ще живее или умре. Нямаше да позволи на друг, не, нямаше да позволи на себе си да се упреква, да се оплаква, повече нямаше да бъде жертва на нечие болно съзнание. Самосъжалението щеше да я убие малко по малко. Ще се погрижи за себе си. Ще поиска прошка. Може би така е трябвало да се случи, да се отрезви навреме, за да не стори по-големи грешки.
Отвори очи. На отсрещния тротоар стоеше съпругът ú.
П. П. Това не е краят на тази история. Моника все още е наблюдавана и подслушвана. Вече знае кой е хакерът. Когато е безопасно за нея, ще го сподели и с вас.
© Дани Сулакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Моника прочете и ти благодари Боряна!
-
За да ме разбеш по-добре Емо, вчера ти написах, че само с пощенски гълъб не съм пробвала. Е, вече му видяха сметката и на него. Просто превантивна мярка. Това е метафоричен израз на колко могат и докъде стигат.
П.П. е все още в сила. -
Стига бе! Историята ми хареса много и ме разчовърка сега
Искам да разбера за хакера.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
