Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе момичето с къдравите кестеняви коси. Не я познавах. Но бях заинтересувана.Хубава, с червена лятна рокля и обувки с високи токчета.Когато силуетът и потъна в далечината, погледът ми бе привлечен от масата с ленена покривка. На нея имаше две лъжици, част от горяла свещ и пита със здравец. Наоколо мълчанието рушеше с истеричното котешко мяукане,а обитателите липсваха.Доближих се до вратата,която лесно се отвори. Влязох предпазливо. Усетих дихание на тамян. Силно и омайващо. Прониза всяка част от мен,тялото ми потръпна, готово за интимност. Нещо прошумоля. Тишината се помоли на вятъра. И той със сила тресна вратата. Уплаших се, представих си и ангели, и демони, и себе си сред тях.
Котката, усетила човешкото присъствие, се умилкваше около глезените Беше едра и сива, с бели райета, на вид нищо особено. Но очите и, да, очите и, бяха страховити в своите различни нюанси - червено и жълто. Кой цвят плашеше повече? И вглеждайки се все повече в котешките ириси, разбрах,че лукавият ме дебнеше чрез тях. Пот изби на челото ми, а ръцете - овлажняха. Инстинктивно погледнах към вратата. Вятърът се превърна в лош съветник. Разстоянието между мен и външната врата не бе повече от шест крачки. Въпросът беше да се засиля в подходящия момент и да побягна. Да бягам все по-далече от тази дяволска къща, с ужасната дебнеща стая. И от очите на котката. Поех дълбоко въздух и тръгнах.Стиснах агресивно дръжката на вратата.Не се отваряше, бе явно заключена.
В следващия миг едни свирепи нокти се забиха яростно в лицето и шията. Неусетно политнах на пода върху някаква черга. Последвалата краткотрайна борба завърши в моя полза. Дишайки накъсано надделях над разбеснялата се котка. Тя се скри или поне аз не я виждах. Огледах се за стола, трябваше да седна. Обикновен дървен стол. Тялото ми някак се задържа на него. На масата до свещта нещо просветваше. Или кръвта от лицето ми рисуваше поредната халюцинация. Не, наистина имаше нещо там,до горялата свещ. Бележка. Хартията, върху която бе написан текстът миришеше на църковен храм.Насълзените ми очи зачетоха: Е, Боби, докъде те доведе твоето любопитство? Чакам те в пъкъла на собственото ти мислене. До нови срещи! И умната с котарака, може да е опасен! - Педро
А котаракът жалостиво хленчеше, ближейки упорито и съсредоточено раните. Въпреки сблъсък ми с него, се смеех безгласно на ироничната и злонамерена съдба.
Врагът чрез любовта си може да те унищожи. Интелигентно. Импровизирано. Хладнокръвно. Осмислено. Без досада. С кокетство. С очи, насочени към иконата на Дева Мария, а с устни -  впиващи се в мрачното настояще на нашата душа.
Не сме ли в капана на собствените ни халюцинации?...