6.02.2020 г., 18:24

Хижата

1.5K 0 1
1 мин за четене

 - Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
        Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха.  Изглеждаше му позната от някъде.  Но,  откъде не можеше да се сети.  Момичето до него го побутна с лакът и  той  я погледна учудено.
        - Хайде бе,  мило, смени тая замислена физиономия! – изрече набързо то и се усмихна.
        Изведнъж стана тъмно,  електричеството угасна. Той се огледа с безпокойство,  но видя,  че никой не напуска заведението.  Напротив - всички стояха кротко по местата  и чакаха поръчките си.  Изминаха часове.   В хижата стана студено, наистина изведнъж захладня.
        - Зимата връхлита - въздъхна тежко той, загледан някъде в пространството иззад стените.
        - Идва за нас – отвърна  замислено и тя.
        Развилня се буреносен вятър, иззад високия връх отсреща и се появи помитаща  вихрушка.
         - Да се махаме бързо от тук!  -  каза той и я дръпна за ръката да стане.
         -  Но къде да отидем? – безпомощно  попита Хлорис.
         Навън вече беснееше бурята. Отправиха се към рецепцията,  където бяха запалили свещи, за да попитат за свободни стаи в хижата. Жената от рецепцията се усмихна много вяло и съобщи,  че всичко е заето. После помисли малко и им каза,  че има една свободна таванска стая и ако желаят,  могат да я наемат само срещу 15 лева.  Съгласи се веднага.
         Стаята беше малка, но топла.  Когато  влязоха, огънят буйно гореше.  На масата стоеше подно  с бутилка шампанско и две чаши. Понесе се тиха мелодия, позната отнякъде.
        Изведнъж се сети,  откъде я познава танцьорката. Беше се озовал на една поляна, а около нея като ограда стояха планинските скали. Върху тях се виеха пълзящи храсти и лиани. Той се беше приближил до една скала, махна с ръка и лианите се отдръпнаха. На земята имаше поднос с шампанско и две чаши.  Същите чаши.  Сети се,  че духна вятър и една искра блесна иззад скалата.  Тихо се понесе мелодията на една песен.  Същата песен,  която чу днес в хижата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...