Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознателното си синче. Започна да чете философски книги, за да е на нивото на въпросите му. Реши, че интересните играчки ще заангажират вниманието на детето и то по-малко ще я тормози със запитванията си. Купи му японски робот, който, с помощта на батерии, движеше ръцете и краката си, въртеше очите и антените си и от вграденото в коремчето му телевизорче можеше да се изгледа рисуван филм за стъпването на човешки крак на Луната. Но, за неин ужас, щом взе играчката, синчето зададе още стотина въпроса „Защо?”. На повечето тя не бе в състояние да отговори. Доста се поозори над питанията: „Защо е Луната? Защо е Земята? Защо съм аз?” Вече не бе достатъчно да изчете философските книги, а трябваше и да след ...