Хиляда и едно "защо"?
3 min reading
Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознателното си синче. Започна да чете философски книги, за да е на нивото на въпросите му. Реши, че интересните играчки ще заангажират вниманието на детето и то по-малко ще я тормози със запитванията си. Купи му японски робот, който, с помощта на батерии, движеше ръцете и краката си, въртеше очите и антените си и от вграденото в коремчето му телевизорче можеше да се изгледа рисуван филм за стъпването на човешки крак на Луната. Но, за неин ужас, щом взе играчката, синчето зададе още стотина въпроса „Защо?”. На повечето тя не бе в състояние да отговори. Доста се поозори над питанията: „Защо е Луната? Защо е Земята? Защо съм аз?” Вече не бе достатъчно да изчете философските книги, а трябваше и да следва темпото на напредъка на научните теории. Тъкмо натрупа впечатляваща литература по интересуващите синчето проблеми, когато то, заедно с робота, се скри под масата. Детето излезе, видимо доволно, след като напълно бе разглобило скъпата японска играчка. Майка му се хвана за главата, скара му се, дори три пъти го шляпна по дупето. Малкият бе във възрастта на демонтажа, още не бе дораснал, за да може отново да сглоби робота и така той си остана на части. Оказа се, че причината за разглобяването е неспособността на майката да обясни „Защо роботът се движи и защо картинките от Луната са в коремчето на играчката?”. От ясно по-ясно беше, че съвестната родителка трябваше да разшири техническите си познания. Това се оказа още по-необходимо, когато малкият получи като подаръци дузина колички, камиончета, влакчета, самолетчета и параходчета. Майката не успя да напредне с темпото на въпросите, задавани от синчето и то набързо разглоби целия си машинен парк, като голяма част от количките преобразува във вентилатори. Тъкмо когато родителката четеше учебник по автомобилостроене, таткото тържествено поднесе на детето си голям кашон: - Познай какво има вътре? - рече той, усмихвайки се дяволито. - Ракета! - извика зарадван малкият. - Не, повече от ракета е... Има компютър! - натърти бащата, а майката почервеня като рак и се изпоти обилно. След няколко седмици, въпреки че масата бе отрупана с учебници по компютърно ограмотяване, по пода на детската стая се търкаляха многобройни части от най-новата придобивка на детето, а един супервентилатор - съчетание между двигател на скъпа количка и компютърен чарк, красеше полилея и се полюшваше над главите на задълбочилите се над научната литература мама и татко. Тогава малкият невинно попита „Защо е Вселената?” Отговориха му някак си, след което последва питането „Защо е Бог?”. И до ден днешен горките родители се чудят над този въпрос. Изчетоха дори книгите на Стивън Хокинг по проблема, но все още не могат да удовлетворят любознателността на синчето си. В резултат на това, жилището им заприлича на работилница, с разхвърляни по пода части от какви ли не машинарии, които хрущяха под краката им и този шум, в странно съчетание, се сливаше с бръмченето на многобройните вентилатори, които бяха окачени на всички възможни места. Драги читатели, много Ви моля, помогнете и Вие на изстрадалите родители, защото положението е неудържимо!
© Росица Танчева All rights reserved.
