25.05.2007 г., 7:42 ч.
Химията на С.
1177
0
0
6 мин за четене
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, която и двамата одобряваме, така че не се налага да спорим как да седнем – един до друг или един срещу друг, спор, който когато започне, аз винаги си мисля, че ти си дребнав, а ти си мислиш, че аз съм сприхава и не ценя личното ти пространство...
И така – един срещу друг сме на кръглата маса, и аз ти предлагам да минеш по-към мен, но не за друго (например, за да разбера дали е приятен парфюмът ти), а за да не дими цигарата ми в спрялото ти вредния навик тяло.
Това предизвиква гневна реакция у тебе, но в последствие ти се преместваш, което ме кара да си въобразявам, че нямаш нищо против да усещам парфюма ти... (“Allure Sport” на “Chanel” 114 лв. за 50 ml.)
Знаем кои сме най-после, защото младостта ни е почти вече до началото на средата си (е, ти си по-малък с 1 година наистина, но това не ти пречи да употребиш за втори път днеска израза “един по-млад от мене дори колега” за някакъв си твой колега от работата ти.)
Работата ти... Тя трябва да се спомене, защото ти доста често говориш за нея – ти работиш във веригата сладкарници “Мая” и дори са те повишили в салонен управител. “Упорството е присъщо на зодия Овен” - тази мисъл ми хрумва и аз иронично я подмятам в главата си, когато се сетя как три години работеше като... овен (оригиналният израз е “вол” – работеше като вол) – шест дни в семицата по седем часа непрекъснато правене на фрешове, сипване на сокове, вадене на торти от хладилника, точене на кафенца, зареждане на машината, а сутрин – отваряне, чистене и какво ли още не. Беше добре, докато завършиш следването си (химия), а сега си доволен, повишен... салонен управител.
“Упорството е присъщо на зодия Овен”, С. – мисля си иронично – хороскопите по телевизията, радиото – и веднага да ти мине през ума, че нашето поколение е жертва на информацията, бедата е, че многото информираност по неинтересуващи ни въпроси води до... и е причината за... бля бля бля..." - продължавам да си мисля.
...това е “поток на мисълта” – какво ще кажеш, госпожо Ангелина Първанова – водеща на курса по творческо писане в Нов Български Университет – ето ти едно доказателство, че и аз умея “потока на мисълта” – като една не особено силна откъм логика жена, и със сигурност по-добре от теб! Вашето поколение беше пълно със знания и съвсем отчаяно – дали и аз няма да се отчаям... от толкова много знания и от толкова малко приходи от тях... Каква съм глупачка – но..." -мисля си.
Но не – сега ме интересува само кръглата маса, съгласието по въпроса за бирите, срещата ми със С.
Защото между всичкият този “поток на мисълта”, неспиран от никаква логика (тя е слабото ми място и без това) – трябва да се върнем в действието... (кино в киното, книга в книгата, държава в държавата, разказ в разказа и т.н. и т.н. поток на мисълта сред поток на мисълта).
Всъщност връщаш ме точно ти на масата в този разказ, ярко и силно ме връщаш в разказа, който започнах – отпиваш от чашата си и придобиваш онзи истински, нещастен вид, който ми действа толкова смехотворно.
Сега нещастният ти вид ми действа и облекчаващо, защото заговаряш за хората и за чувствата, които никога не са завършени, за отношенията – а, това, трябва да ти кажа, е тема, която аз лично съм разрешила за себе си!
Нямам проблем с отношенията с никого, никога. Точка. Всичко, което аз някога съм си мислила, ти го изказваш сега. Даваш да се разбере, че тази тема – темата за отношенията - е правила нещастен тебе толкова много пъти, колкото и мене. Но аз нямам вече проблеми с отношенията си с хората. Освен с тебе, но това ще го премълча. Това е основната идея на този разказ. Продължавам нататък накъсаните от смотани мисли (и разсъждения) бръщолевения.
Аз те разбирам за пореден път, както обикновено, но не смея да ти кажа нищо, нито дори да кимна в знак на съгласие, защото каквото и да кажа, ти ще разбереш, че те разбирам и ще ти стане неприятно.
Ти не обичаш да те разбират, когато говориш за чувства. Толкова си плосък! Толкова си убеден, че си единствено и уникално човешко същество, което вижда замъглено, когато се разстрои, единственият, който чувства толкова силно миналото си и не се бои да го изрази.
Сякаш, ако аз изпитам същите чувства, които ти изпитваш, твоята самоличност ще се изпари. Сякаш аз съм длъжна да получавам твоите силни емоции, да се зареждам от тях, да ги разбирам, да внимавам, да не чувствам в отговор. НЕ СЪМ ДЛЪЖНА!
Ако имаме учители в живота, ако изобщо имаме нужда от тях – то това са онези преживявания, които ни карат да умрем за малко и след това да се смеем на смъртта си. Това звучи почти толкова патетично, колкото реплика от латиноамерикански сериал от телевизията, но си мисля, че добре съм го казала! Ако съм героиня от сериал, то сериалът не е сапунка – гаранция, а е поне адвокатският “Али Макбийл”.
Същото стана и тази вечер на кръглата маса в заведението, когато не се случи нищо особено всъщност, освен да се смрачи (забравих да кажа, че бяхме седнали навънка, под една пластмасова тента, и виждахме по майски цъфналите дървета, които се поклащаха в парка отсреща). Смрачи се, дърветата запукаха, заскимтяха и се занавеждаха, заваля дъжд, който не беше неочакван.
Тогава моята разсеяност се завърна и аз те загледах как преживяваш дъжда, все такъв емоционален, какъвто си си по принцип и реших, че съм намерила своя близнак. В душевен план. Това, разбра се, е една женска глупост. Разбира се, че жените сме глупави, когато заговорим за душевните си преживявания. Колко от нас разбират, че мъжете имат емоционални проблеми, депресии и всякакви такива състояния, които често показват точно толкова зле, колкото ние се изказваме за нашите...
Примерно, когато аз кажа: “Близнак в душевен план” – това е толкова зле, колкото С. да се оплаче, че иска да си тегли въжето.
“Искам да си тегля въжето в такива дни” – казва С. загледан в дъжда.
Той всъщност има предвид, че е депресиран, че времето е прекалено тъмно, че е самотен и дявол знае още какво, но не е щастлив. Надявам се да не си го мисли наистина това за въжето, разбира се.
С. чувства, чувства, чувства непрекъснатo и именно така трябва да бъде възприеман. Това е неговата химия. Радвам се, че го разбрах.
И все пак:
Да живеят хората, които нямат дълбоката душевност на С. и за които дъждът не е повод да си окачат въжето – дори и на думи!
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, която и двамата одобряваме, така че не се налага да спорим как да седнем – един до друг или един срещу друг, спор, който когато започне, аз винаги си мисля, че ти си дребнав, а ти си мислиш, че аз съм сприхава и не ценя личното ти пространство...
И така – един срещу друг сме на кръглата маса, и аз ти предлагам да минеш по-към мен, но не за друго (например, за да разбера дали е приятен парфюмът ти), а за да не дими цигарата ми в спрялото ти вредния навик тяло.
Това предизвиква гневна реакция у тебе, но в последствие ти се преместваш, което ме кара да си въобразявам, че нямаш нищо против да усещам парфюма ти... (“Allure Sport” на “Chanel” 114 лв. за 50 ml.)
Знаем кои сме най-после, защото младостта ни е почти вече до началото на средата си (е, ти си по-малък с 1 година наистина, но това не ти пречи да употребиш за втори път днеска израза “един по-млад от мене дори колега” за някакъв си твой колега от работата ти.)
Работата ти... Тя трябва да се спомене, защото ти доста често говориш за нея – ти работиш във веригата сладкарници “Мая” и дори са те повишили в салонен управител. “Упорството е присъщо на зодия Овен” - тази мисъл ми хрумва и аз иронично я подмятам в главата си, когато се сетя как три години работеше като... овен (оригиналният израз е “вол” – работеше като вол) – шест дни в семицата по седем часа непрекъснато правене на фрешове, сипване на сокове, вадене на торти от хладилника, точене на кафенца, зареждане на машината, а сутрин – отваряне, чистене и какво ли още не. Беше добре, докато завършиш следването си (химия), а сега си доволен, повишен... салонен управител.
“Упорството е присъщо на зодия Овен”, С. – мисля си иронично – хороскопите по телевизията, радиото – и веднага да ти мине през ума, че нашето поколение е жертва на информацията, бедата е, че многото информираност по неинтересуващи ни въпроси води до... и е причината за... бля бля бля..." - продължавам да си мисля.
...това е “поток на мисълта” – какво ще кажеш, госпожо Ангелина Първанова – водеща на курса по творческо писане в Нов Български Университет – ето ти едно доказателство, че и аз умея “потока на мисълта” – като една не особено силна откъм логика жена, и със сигурност по-добре от теб! Вашето поколение беше пълно със знания и съвсем отчаяно – дали и аз няма да се отчаям... от толкова много знания и от толкова малко приходи от тях... Каква съм глупачка – но..." -мисля си.
Но не – сега ме интересува само кръглата маса, съгласието по въпроса за бирите, срещата ми със С.
Защото между всичкият този “поток на мисълта”, неспиран от никаква логика (тя е слабото ми място и без това) – трябва да се върнем в действието... (кино в киното, книга в книгата, държава в държавата, разказ в разказа и т.н. и т.н. поток на мисълта сред поток на мисълта).
Всъщност връщаш ме точно ти на масата в този разказ, ярко и силно ме връщаш в разказа, който започнах – отпиваш от чашата си и придобиваш онзи истински, нещастен вид, който ми действа толкова смехотворно.
Сега нещастният ти вид ми действа и облекчаващо, защото заговаряш за хората и за чувствата, които никога не са завършени, за отношенията – а, това, трябва да ти кажа, е тема, която аз лично съм разрешила за себе си!
Нямам проблем с отношенията с никого, никога. Точка. Всичко, което аз някога съм си мислила, ти го изказваш сега. Даваш да се разбере, че тази тема – темата за отношенията - е правила нещастен тебе толкова много пъти, колкото и мене. Но аз нямам вече проблеми с отношенията си с хората. Освен с тебе, но това ще го премълча. Това е основната идея на този разказ. Продължавам нататък накъсаните от смотани мисли (и разсъждения) бръщолевения.
Аз те разбирам за пореден път, както обикновено, но не смея да ти кажа нищо, нито дори да кимна в знак на съгласие, защото каквото и да кажа, ти ще разбереш, че те разбирам и ще ти стане неприятно.
Ти не обичаш да те разбират, когато говориш за чувства. Толкова си плосък! Толкова си убеден, че си единствено и уникално човешко същество, което вижда замъглено, когато се разстрои, единственият, който чувства толкова силно миналото си и не се бои да го изрази.
Сякаш, ако аз изпитам същите чувства, които ти изпитваш, твоята самоличност ще се изпари. Сякаш аз съм длъжна да получавам твоите силни емоции, да се зареждам от тях, да ги разбирам, да внимавам, да не чувствам в отговор. НЕ СЪМ ДЛЪЖНА!
Ако имаме учители в живота, ако изобщо имаме нужда от тях – то това са онези преживявания, които ни карат да умрем за малко и след това да се смеем на смъртта си. Това звучи почти толкова патетично, колкото реплика от латиноамерикански сериал от телевизията, но си мисля, че добре съм го казала! Ако съм героиня от сериал, то сериалът не е сапунка – гаранция, а е поне адвокатският “Али Макбийл”.
Същото стана и тази вечер на кръглата маса в заведението, когато не се случи нищо особено всъщност, освен да се смрачи (забравих да кажа, че бяхме седнали навънка, под една пластмасова тента, и виждахме по майски цъфналите дървета, които се поклащаха в парка отсреща). Смрачи се, дърветата запукаха, заскимтяха и се занавеждаха, заваля дъжд, който не беше неочакван.
Тогава моята разсеяност се завърна и аз те загледах как преживяваш дъжда, все такъв емоционален, какъвто си си по принцип и реших, че съм намерила своя близнак. В душевен план. Това, разбра се, е една женска глупост. Разбира се, че жените сме глупави, когато заговорим за душевните си преживявания. Колко от нас разбират, че мъжете имат емоционални проблеми, депресии и всякакви такива състояния, които често показват точно толкова зле, колкото ние се изказваме за нашите...
Примерно, когато аз кажа: “Близнак в душевен план” – това е толкова зле, колкото С. да се оплаче, че иска да си тегли въжето.
“Искам да си тегля въжето в такива дни” – казва С. загледан в дъжда.
Той всъщност има предвид, че е депресиран, че времето е прекалено тъмно, че е самотен и дявол знае още какво, но не е щастлив. Надявам се да не си го мисли наистина това за въжето, разбира се.
С. чувства, чувства, чувства непрекъснатo и именно така трябва да бъде възприеман. Това е неговата химия. Радвам се, че го разбрах.
И все пак:
Да живеят хората, които нямат дълбоката душевност на С. и за които дъждът не е повод да си окачат въжето – дори и на думи!
© Ема Венева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
