Една пролетна утрин дядо поп, докато отивал към църквата за ежедневните си задължения, срещнал Хитър Петър.
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – заприказвал се свещеникът.
- Ами, дядо попе, Дичо Зевзека, дето го беше опял, вчера се върнал от оня свят.
- Ха, върнал се! Той нали беше толкоз болен?!
- Беше, беше, дядо попе. Не само се върнал, ами и разправя едни щури работи, че се
чудя истина ли приказва или лъжа.
- Петре, всички знаем наш Дичо, че не е съвсем за вярване. Та какво казваш
разправял?
- Отишъл Зевзека на оня свят и срещнал свети Петър пред райските порти. Той го
погледал, а после рекъл: “ Дичо, за да отворя тези врати, трябва да знам, имаш ли неуредени сметки на земята? А нашият отвърнал: Имам, имам! На дядо поп не съм върнал заема, дето ми даде за прасето. Светецът пак се обадил: Щом е тъй, по-добре върви, си оправи вересиите, че да не те пращаме в ада при Сатаната!“ Без да му мигне окото, излъгал Зевзека. То в тях с трън да се завъртиш, нищо няма да закачиш, а той прасе, че и тебе намесил, дядо попе. На лъжецът само веднъж се вярва!
- Брех, да му се не надяваш на тоз Дичо! Как ме намесил в божите работи? Ама
знаеш ли, сега се сетих, че имам на тебе да давам три жълтици, дето есента ми ора лозето. Знае ли, човек? Току-виж утре и аз съм похлопал на портите на свети Петър.
- А, дядо попе, вересиите трябва да се оправят, че знае ли се, кога и къде ще идем?
То на лъжецът само веднъж може да се вярва!