Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, предателства и неуспехи от деня. Толкова отчаяно искаше да избяга от света. Правеше го всяка вечер... Просто се потапяше във ваната с ухаеща на рози вода и забравяше за лошите неща, които в скоро време бяха започнали да се случват често.
Потопи топлата си длан, за да провери водата. Беше нежно топла. Тя влезе бавно. Водата галеше тялото ù и я обвиваше в прегръдка на нежно ухание...
На сутринта, когато слънцето изгря над небосвода и птиците започнаха да пеят... тя продължаваше да лежи там... бледа и мокра. Топлата вода вече бе изстинала... от кранчето капеха ледени капки. Студенината пронизваше вкочаненото ù тяло...
И сега, за нея никоя лампа не светеше... и вчера, и утре, и днес...
Защото то ...