Хлапачка

ХЛАПАЧКА

Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет.
Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вътре. Сигурно е отишъл за кафе, помисли си Тото и се прозя.
Лампата на стълбището на високия блок светна. Той се загледа нататък. След малко долу на входа се показа момиче и се огледа. Тото изчака да види кой ще излезе след нея. Никой не се появи, а момичето се насочи към колата му. Тя отвори вратата, наведе си и попита забързано:
– А дали за два лева можем да стигнем до Сточна гара?
Тото я изгледа с любопитство. Изглеждаше малка… под осемнайсет със сигурност.
– Абсурд, принцесо, до там е поне четири, даже пет…
Тя тъкмо щеше да затвори вратата и той каза:
– Качи се, качи се! Няма да вървиш сама посред нощ!
Момичето седна в колата и объркано обясни докъде горе-долу трябва да стигне. Тото потегли и я заразпитва:
– Какво, пари нямаш, а? А къде е гаджето ти, защо те остави така сама. Как може? Поне да те беше изпратил?
– Оставих го. Скарахме се. – Тя го погледна. Имаше зелени, интересни очи. – ‘Ми, имам само два лева.
– А ако не те бях качил, какво щеше да правиш?
– Пеша.
– До Сточна гара? – Тото се засмя. – Ти май нещо не си добре.
Помълча и каза:
– Аз се казвам Тодор, но ми викат Тото. А твоето име как е…?
– Людмила. Люси.
– Ти си на около шестнайсет. Или се лъжа?
– Какво те интересува.
– Твоят приятел е голям нещастник да зареже такова хубаво момиче само!
– Ако искаш да знаеш, съм точно на шестнайсет! А с него се скарахме и аз си излязох. Може даже да не знае.
– Абе, ужас, ти казвам – каза Тото, по-скоро на себе си.
Вторачи се в пътя замислено. После погледна момичето за миг.
– Ти си наистина хубава. Знаеш ли? – Посочи към огледалото:
– И аз съм хубав. Харесваш ли ме, Люси?
Тя се засмя по детски и вдигна рамене.
– ‘Ми, не знам…
Тото зави и се отклони от булеварда.
– Виж сега, как ще направим. Ето там ще спрем за малко. Има едно кафене. Тъкмо точно дотам стигат твоите два лева! Нали така? Аз ще взема две кафета. Ще пиеш кафе с мен, нали? – Не изчака отговор - Пушиш ли? Ще взема и цигари. Изчакай ме тук.
Когато се върна с две пластмасови чашки и кутия синьо Виктори, Тото опъна седалката на своето място назад и се излегна. Запали цигара и се загледа в момичето.
– Не си на шестнайсет. На колко си?
Тя преглътна и остави чашата. Взе си цигара от кутията.
– На четиринайсет. А ти?
Тото се усмихна като ангел.
– Няма значение.
– Някъде на двайсет и една, нали?
– Точно така. – Седна, прегърна момичето и я придърпа към себе си. – Целуни ме!
Тя се дръпна и кафето се разплиска.
– Не ти ли харесвам?
– Харесваш ми…
– Тогава само една малка целувчица, хайде!
– Не! - Тя отвори вратата и изхвърча навън.
Тото запали, настигна я и и подвикна намръщено:
– Влизай! Няма да те закачам повече!
– Обещаваш ли?
– Обещавам. – Когато тя седна и тръгнаха, добави - Винаги мога да си хвана проститутка, ти какво си мислиш. Просто ми харесваш именно ти. Имаш класа.
Остави я там, където тя му каза. Не й взе никакви пари.
След като момичето слезе, Тото се погледна в огледалото. Поглади наболата си през нощта брада и каза:
– Хлапачка!

2003