Хлъзгави камъни- 2 част
Произведение от няколко части « към първа част
Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурката и смело тръгна към реката. Очите му щяха да изхвръкнат като гледаше русата й коса и бялото й лице. Облиза горната си устна похотливо. Направи няколко крачки и тръгна към нея.
Ангелина се уплаши и примря от страх. Проумя, че лошо й се пише. Беше в капан, нямаше накъде да бяга. Стоеше вцепенена от ужас. Първо пребледня, а после червенина плъзна по лицето и по шията й. Въртя се, но не се виждаше никой. Бяха сами с бея, който вървеше срещу нея, ухилен и й подвикваше нещо.
Тя пристъпи няколко крачки заднишком към другия бряг. Подхлъзна се на камъните и едва запази равновесие. Беят се настърви още повече, като я видя, че се опитва да му избяга и забърза след нея. И той се хлъзгаше по камъните, но се хилеше й и беше разперил ръце. Задъхан я настигна на плиткото и я повали във водата. Разкъса ризата й, тя се мяташе, а той впи зъби в бялата й гръд. Викът й се изви над реката.
Симо беше ратай, наближаваше петдесетте, но цял живот живееше при чорбаджи Йорго сам - самичък. Беше як, налят и силен мъж. Подкарал бе козите към реката на водопой, когато чу вик, забърза се и тогава ги видя. Беят се беше нахвърлил върху някаква жена, а тя се извиваше под него и риташе колкото сили има.
Кръвта на Симо забуча и се качи в главата му. Позна я... Ангелина. Беше жената на съседа Петър. Като видя турчина, от който бяха всички пропищели реши на мига да му види сметката. Сниши си, приближи се тихо зад тях, грабна един объл камък и без много да му мисли го стовари в тила на насилника.
Черепът изхрущя като суха съчка. Мъжът разпери и отпусна ръце като прекършен. Главата му се килна на една страна.
Ангелина се ококори невярващо. И закрещя с пълно гърло.
Симо претърколи беят на една страна и я измъкна. Тя се загърна с ризата, а сълзите й бликаха от очите. Закри с длан устата, млъкна отведнъж и седна на върху камъните. Не каза повече ни дума, не издаде ни звук. Беше объркана от ужас, като вцепенена и замряла.
Симо я разтърси.
- Хайде, успокой се, булка…няма нищо…няма нищо…успокой се…
Прегърна я, залюля я в ръце, а тя свря лице на рамото му и захлипа силно.
Умът му препускаше. Как да се оттърват от тялото? Оглеждаше се наляво, надясно и тогава го измисли.
- Слушай сега булка, хвани го, да го изтеглим до оврага. Ей там, до ракитите…докато няма никой...дърпай де... - рече Симо.
Задърпаха беят и го прекатуриха под ракитлъка, където реката беше издълбала дълбок овраг, а отгоре се спускаха клонаци. Върби бяха наклонили стъбла досами реката. Беше закътано място.
После Симо измъкна няколко големи хлъзгави камъка и го затули.
- Хайде, побързай да го затрупаме – викна й той.
Запреплитаха крака, хлъзгавите камъни ги олюляваха, но трупаха камъни отгоре, докато не стана голяма камара и нищо не личеше що има отдолу. От горе реката над метър и повече си течеше все така спокойна и ленива.
- Ангелинке, на никой нито дума…разбра ли...ни на мъжа ти, ни на майка ти…знаеш, че разчуе ли се нещо, ще изгорим и двамата…Обещай ми…
Тя закима и застина като истукана. Очити й лудо гледаха.
- Сега наглеждай козите, облечи се, а аз ще скрия коня му навътре в корията.
Тръгнаха към другия бряг, Симо се наведе, взе дрехите на бея и тогава видя и кесията с парите. Прибра я ловко. Ангелина беше гърбом към него, обличаше се бързо, а той поведе коня към гората, да го върже някъде на скришно място. Кесията тежеше в ръката му. Отвърза я. Златните монети блеснаха. Усмихна се.
Мислите му препускаха бързо и докато вървеше беше измислил що да стори. Нощес като се мръкне ще дойде да отвърже кончето и ще поеме към Гръцко. На един хвърлей е оттук. До сутринта ще е там. Знае пътеките като петте си пръста. А и кесията със злато ще му стигне да живее спокойно. Ще продаде и коня, да не му донесе някакви неприятности.
Като се върна за козите, Ангелина все още стоеше на брега, вперила сухи очи във водата…
- Бате Симо, сполай ти…бог те прати...сполай ти... - прошепна му тя.
- Хайде, Ангелинке, върви…прибирай се…всичко свърши…отивай при децата. И да мълчиш...мълчи...стискай езика зад зъбите...
Тя гледаше към ракитите и потръпна. Камарата хлъзгави камъни не й излизаше от главата.
Ама ще мълча, ще мълча до гроб...майко мила...
Забрадката й беше хвърлена на тревата. Взе я и я върза на косата си.
- Не го мисли…не гледай нататък… иди при баба Марга, нека да ти веси, че се уплаши булка... Хайде, върви си по пътя…върви...
Ангелина се затътри към селото. Вървеше като насън, ни жива, ни умряла...
Бог го прати! Бог го прати да ме спаси …оттърва ме от безчинството… - мислите й блуждаеха из главата...
Звярът му със звяр...очистихме селото...- се мърдаха устните на Симо. ....и за награда получих махмудиите му…
Забърза след козите и ги подкара в корията. Подсвирна си...
Довечера щеше да започне нов живот...
Край
© Tаня Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментарите момичета!
-
Така е било...
Много ми хареса- и начинът по който е разказано и справедливата развръзка!
Браво!
Давай, давай още Танче!👍 -
В един миг си помислих, че беят ще се подхлъзне на камъните и ще си разцепи главата. Много образно разказваш, Таня!
-
Благодаря, Иржи!
-
Ох, отдъхнах си! Така трябва да е в живота, ама не винаги става както искаме...Харесва ми, че разказваш сбито, интересно! Имаш голям потенциал, Таня! Поздравлявам те за това умение!
-
Благодаря, Мари!
-
Все едно гледах филм - толкова картинно и живо си го описала!
Браво, Таня!👏👍😘 Прекрасен разказ, мила! -
Поздрави, Мини!
-
Прочетох и първата част, но ще коментирам тук, такава картина си нарисувала, че оживя всичко пред мен,Таня, перото ти е много талантливо, винаги те чета с голямо удоволствие! Бъди жива и здрава!
-
Поздрави Харпун!
-
И на мен много ми хареса разказа ти Таня.Поздрав.
-
Поздрави PetarStoyanov (Petar stoyanov)
-
Справедливо възмездие,...много ми хареса разказът ти като цяло
/ 1 и 2 част / -
Благодаря Генек!
-
Хареса ми - и увлича, и унася.
-
-
Искрено ти се възхищавам с каква лекота успяваш да влееш съзнанието на четателя в творбата си. То - съзнаието ми се сля с молекулите пенеща се вода в, страха на главната героиня , в яроста на Симо , а после умиротворено от възможно най добрата развръзка, продължи да живее в мислите на героите! Ще ти дърпам плитките да знаеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
