Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го няма. Изчезна – промълви Мирабела и през лицето ù пробяга сянка.
– Не думай! – изсъска саркастично клоунът и придърпа мекото кресло от ъгъла към прозореца.
Пльосна се върху него с цялата си жилаво-костелива тежест и изпружи дългите си крака, обути в светлокафяви с розов оттенък велурени обувки, с черни връзки и тънки подметки с нисък, квадратен ток, със заоблени и едва забележимо повдигнати носове – по-скоро намек, отколкото видимост. Над тях се мярнаха изненадващо пъстри чорапи на тъмнокафяви и бежови ромбове със същия този розов оттенък. Панталонът му беше светъл, по-скоро екрю, отколкото бежов, но тази разлика беше достъпна само за изкушени в модата педанти като него. Небрежно разкопчаното м ...