5 мин за четене
Човекът- най върховното божие творение. Най- сложният организъм от чувства и емоции .В стремежа ни да не сме сами, много често издигаме стени. Високи и дебели стени.
Мисля ,че не мога да допусна никой до себе си. Че никой , не е достатъчно смел да прескочи стената около мен. Казват,че предпочитам самотата. Не е вярно,че не искам да допусна никой до себе си. Не искам да допускам разочарованието. Не искам да допускам болката от поредната измислена любов. Неискам да допускам надеждите потъпкани в прахта.
Не искам да допускам да си играят и да злоупотребяват с мен. Не искам да изгубя отново пътя си , прекарвайки нечий друг.И най вече - не искам да забравя себе си.
И така стените около мен съществуват. Съществуват за тези, който ги е страх да се борят , който ги е страх да се доказват и да получат доверието ми наготово.А хората не оценяват нещата нещата,който получават просто ей така . Това е временно удовлетворение. Но няма да се пази и няма да се бори за това доверие, което се гради с год ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация