Човекът- най върховното божие творение. Най- сложният организъм от чувства и емоции .В стремежа ни да не сме сами, много често издигаме стени. Високи и дебели стени. 

Мисля ,че не мога да допусна никой до себе си. Че никой , не е достатъчно смел да прескочи стената около мен. Казват,че предпочитам  самотата. Не е вярно,че не искам да допусна никой до себе си. Не искам да допускам  разочарованието. Не искам да допускам болката от поредната измислена любов. Неискам да допускам надеждите потъпкани в прахта.
Не искам да допускам да си играят и да злоупотребяват с мен. Не искам да изгубя отново пътя си , прекарвайки нечий друг.И най вече - не искам да забравя себе си.
И така стените около мен съществуват. Съществуват за тези, който ги е страх да се борят , който ги е страх да се доказват и да получат доверието ми наготово.А хората не оценяват нещата нещата,който получават просто ей така . Това е временно удовлетворение. Но няма да се пази и няма да се бори за това доверие, което се гради с години и се събаря за един миг.
Не искам такива взаимоотношения,но това не ознава че предпочитам самотата. Че кой иска да е сам ? Кой не иска човек до себе си ? Някой, на който да вярва, на който да поверява тайните си, в когото да се оглежда като в огледало.Да се разбира всичко без думи.Без спорове и оправдания. Без излишни обясенения. Не искам да живея в самота. Но и не искам да живея във връзка , в която можеш да излъжеш тялото си , но не и сърцето си .  Искам споделеност, искам истинска обич. Искам някой,с който заедно ще чертаем живота си.Но не искам някой на всяка цена.Искам някой, който знае цената на любовта. Искам някой,който няма да ме нарани. Някой, за когото ще съм всичко.
Някой, на който мога да споделя и най-съкровенните си тайни. И тогава ще знам,че това сърже е отворено само и единствено за мен . 
 Искам  очи, в които мога да се изгубя . Очи, виждащи всичко красиво и всичко ценно. 
 Не искам да сме сами. Знам, че ЗАЕДНО можем да постигнем много неща. Заедно можем всичко. 
      Веднъж ми каза да не се предоверявам на хората. Помниш ли или пак си забравил ? И,че колкото повече се откриеш пред човека, той го използва и в най- лошият момент. 
 Да, така е . Каза ми и, че не искаш да ме нараниш. 
 А знаеш ли какво означаваш за мен  ? 
 НЕ.
Сега ще ти разкажа тази история. Вече ми е бегъл спомен как се запознахме. Мисля, че беше във интернет, но няма значение. Прекарахме много време във това да се опознаваме и останах с впечатлението, че може би ти си този на който мога да дам целия свят. 
 Имаш ли идея колко време сме инвестирали в това да се опознаем поне малко ? 
 По това време живеех в друг град, и бях решила да се преместя за да се оттърся от предишната ми токсична връзка и да започна начисто. А това , че вече се намираме в едини същ град е в следствие на други обстоятелства. 
 Във съзнанието ми започнаха да се появявят картини  за нашето общо бъдеще.
Разбира се не съм живяла с мислълта , че всичко ще се случи веднага, а постепенно.
 Но дойде и тоя момент на малкото разочорование. В стремежа си да те опозная по добре ти се отръдпна от мен . Исках да се виждаме, да си говорим , но ти не пожела. 
 И ето вече почти една година от както се познаваме , ти все още твърдиш, че не искаш връзка и не искаш да ме нараниш. Признавам ти много си добър в това да отбягваш някой , който иска да ти предложи цялата си любов на която е способен. Защо толкова те е страх ? Аз самата не се разбирам , как може да имаш чувства към някой , който дори не познваш,а  толкова колкото ти се иска. 
 Но вярвам , че поне веднъж в живота човек усеща тези пеперуди в стомаха си или чува едно прекрасно ЗЪН , когато види обекта на своите желания. Е аз когато те видях за първи път усешането беше таскова . Усмивката не слезе от лицето ми дълго време след като приключи нашата първа среща. Помниш ли я ? Къде ме заведе, как бяхме в колата само аз и ти и за мен друго не съществуваше. А помниш ли първата ни целувка? Сякаш някой ме целува за първи път. Толкова сладко и невинно беше. Не мога даже да изразя как точно се чувствам. Какво ми направи за да те искам толкова много. Каква е тази тръпка? Вероятно и нищо да не се получи между нас занаред едва ли ще го забравя това усещане. Толкова детинско и толкова наивно. Няма да забравя допира ти по моята кожа, няма да забравя сладките и страстни целувки, които ме караха да летя в небесата. Няма да забравя нощите споделени заедно , как бяхме едно цяло. 
А дали това не е в моето съзнание, че ти си перфректния във всяко едно отношение? Дали не се заблуждавам, че ще си поредния ,който ще ми разбие сърцето? Това са въпроси без отговор. Но мамка му искам да разбера , даже и да и плача след това . Искам го . Искам да дойдеш и да ми кажеш красивата лъжа, че съм най - спрециалната за теб. Че няма друга , която те е обичала повече от мен. Може би ти си моят несбъднат сън. 
 
Ето сега вече знаеш , че ти си героят във тази история , ти си моето вдъхновение. 
 Надявам се , че когато го прочетеш нещата няма да са както в момента - никакви. 
 Надявам се да осъзнаеш , че едва ли има друга , която да те обича така както аз. 



Не се страхувай да отвориш сърцето си за мен , защото в моето си ти . 




                                                                                                                                       Посветено на Г.Н.
                                                                                                                                           15.09.2020