1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много на два метра навътре в морето, но се притесняваше, че може да се подхлъзне, да падне във водата и да се удави, а не можеше да плува. А и (което бе по-важно), мястото й предлагаше чудесна видимост и възможност да наблюдава всичко наоколо.
Хотел “Корал“ в Тенево предлагаше атрактивни пакети за пенсионери в началото на септември. Самата госпожа Петринска се беше възползвала заедно със съпруга си и разбираемо плажът и хотелът бяха пълни с нейни връстници. Наблизо забеляза двете сестри Маринка и Цветка Стойчеви и им помаха за поздрав. Маринка беше стара мома, на седемдесет, а Цветка – вдовица, малко по-възрастна. Встрани от тях се беше разположил полковник Панайотов, мустакат бивш военен, заедно със съпругата си. Госпожа Петринска със съжаление отбеляза, че не знае нищо за съпругата, тя беше тиха и скромна и не общуваше с никого от гостите на хотела. Госпожа Петринска не обичаше да не знае нещо. Не се смяташе за любопитна, но както сама казваше, информацията е богатство.
Малко по-нататък забеляза Евстати Портофанов, художник. Госпожа Петринска беше убедена, че това не е истинското му име, както и бе сигурна, че той не е съвсем с всичкия си. Картините, чиито снимки той показваше навсякъде от скъсан албум, представляваха мрачни цапаници без никакъв смисъл. До него седеше синът му – Иван. Госпожа Петринска си помисли, че и той изглежда също толкова отнесен, колкото и баща му.
Госпожа Агнеса Петринска завъртя пищното си, деветдесеткилограмово тяло на другата страна и започна да оглежда наоколо. Погледът й се спря на семейство Теленчеви. И двамата бяха пенсионирани лекари, той - ортопед, а тя – ендокринолог. Можеше след почивката да ги посети и да се консултира за ставите си.
Вдясно от тях забеляза неприятната госпожа Ставрева от съседната стая. Тя си почиваше, заедно с една нейна приятелка - Евдокия Андреева. Отстрани стоеше изправено младото момиче, което ги придружаваше в хотела и се грижеше за прищевките им. Госпожа Петринска беше ставала свидетел на грубото отношение на двете възрастни дами към по-младата им спътница.
Госпожа Агнеса забеляза, че госпожа Ставрева и девойката спорят за нещо. За първи път в живота си, Агнеса Петринска съжали, че е близо да спасителите и така не може да чува какво си говорят двете жени. Караницата ставаше все по-ожесточена. Изведнъж момичето се врътна и си тръгна, видимо ядосано. Мина през госпожа Агнеса, без да й обърне внимание и се спря пред кулата на спасителите. Посочи към госпожа Ставрева и каза:
-    Ако случайно забележите тази дама да се дави, не си давайте много зор да я спасявате!
Без да дочака отговор, момичето продължи по пътя си.
Госпожа Петринска си помисли, че сигурно бяха снаха и свекърва.

2.
Агнеса Петринска се събуди от сладката следобедна дрямка. Погледна към съседното легло, където съпругът й Стоян все още похъркваше. Зачуди се дали да отиде сега да си купи онази форма за кекс, която си беше харесала в магазина наблизо или да изчака Стоян. Помисли, че е по-добре да отиде сама, така можеше да си купи и онази покривка. Стоян със сигурност щеше да мрънка.
Набързо се облече и излезе. Напазарува и хукна обратно към хотела, искаше да скрие покривката, преди да се е събудил съпругът й.
Когато се качи обаче на втория етаж, забеляза, че са се струпали доста хора пред съседната врата. Стая 205, стаята на госпожа Ставрева, какво ли се беше случило?
И тя се спря пред вратата, но тълпата й пречеше да вижда. Стоян също бе тук.
-    Какво има? – обърна се тя към госпожа Теленчева, която забеляза до себе си.
-    Госпожа Ставрева е мъртва. Казват, че била отровена. Госпожа Андреева я е намерила и все още имало пяна на устата й!
-    Ужасно! – възкликна госпожа Агнеса.
Всъщност, не бе убедена, че убийството на госпожа Ставрева е нещо ужасно, тя беше толкова неприятна жена.
Ужасното беше, че в хотела бе извършено истинско убийство, а тя, Агнеса Петринска, го беше пропуснала. Ядоса се на себе си, как пък точно сега беше решила да си купува покривка и форма за кекс!

3.
-    Агнеса, всяко убийство е ужасно, на полицията в Тенево вече се е заела и не се съмнявам, че ще открият извършителя! – каза инспектор Дамян Френцов, докато говореше по телефона със старата си познайница Агнеса Петринска.
-    Каква полиция? Видях ги, момченца с още ненабола брада! Ние трябва да го открием! Ти си бивш полицай, имаш връзки…
-    Аз съм на четиристотин километра от теб и местопрестъплението. Остави хората да си свършат работата!
-    Но те само разпитват младата снахичка, нея подозират! Аз ти казвам, бил е откаченият художник!
-    Агнеса, защо шепнеш?
-    За да не ме чуят, разбира се. Щом ти не искаш, аз лично ще разоблича убиеца! – каза тихо госпожа Петринска и затвори телефона.
………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Инспектор Дамян Френцов се въртеше в леглото и не можеше да заспи. Добре познаваше Агнеса Петринска и невероятната й способност да се забърква в каши и неприятности. Можеше ли да я остави сама? А ако нещо се случеше с нея, щеше ли да си прости?
Също така съжаляваше бедния художник. На какви ли мъчения щеше да го подложи Агнеса в стремежа си да открие истината?
Беше решено! Утре щеше да води леля си Ваня на море.
4.
Инспектор Френцов и леля му Ваня заеха две съседни стаи на третия етаж на хотел „Корал“. След като се настаниха, леля му се отправи към плажа.
Скоро Френцов се срещна с разследващите от Тенево и им се представи. Спомена имената на някои важни свои познати и полицаите бяха готови да му предоставят информация.
-    Убитата се казва Василена Ставрева, на шестдесет и седем години, от Младеново – каза полицай Жечев. - Била е отседнала в хотела с една приятелка и снаха си. Всъщност сина й и съпруг на младата Лили Ставрева е загинал миналата година в автомобилна катастрофа. Момичето останало да живее при свекърва си, защото нямало дом и други близки. Доколкото разбирам, старата доста я е тормозила. Няколко часа преди убийството двете са спорили ожесточено на плажа.
Категоричното заключение на доктора е, че е била отровена с веалин.
-    Какво казва докторът за часа на смъртта?
-    Между 15.30 и 16.00 часа. Веалинът е с много бързо действие. Със сигурност не е приет по време на обяда, а по-късно, когато жертвата е била в стаята си.
Пили са чай заедно със снахата в стая 205. Няколко човека са я видели да влиза, а и тя самата го потвърди. В стаята имаше две използвани чаши и чайник. Веалин е открит в едната чаша и в чайника.
-    Надявам се, че нямате нищо против и аз да поговоря със замесените  лица, неофициално разбира се.
Френцов се раздели с полицая и се натъкна на госпожа Петринска.
-    Ха, дойде все пак! Знаех си! – радостно извика дамата. – Трябва да докажем, че камериерката е виновна.
-    Нали беше художникът? – изсмя се инспекторът.
-    Да, обаче явно не е той. Цял следобед е рисувал на скалите и поне петнадесет човека могат да го потвърдят, за съжаление. Не, че е имало смисъл да гледа морето и да го рисува. По-добре да беше рисувал в банята си, резултатът щеше да е същият!
-    Май никак не го харесваш! Поговорих с полицаите. Явно всичко сочи към снахата. Дори се били скарали преди убийството.
-    Да, така е. Аз случайно ги видях…
-    Сигурен съм, че е било случайно – каза Френцов и леко се усмихна.
-    Дори като си тръгваше, снахата каза на единия от спасителите да не спасява свекърва й, ако започне да се дави. Обаче не я е отровила тя! Слушай женската ми интуиция! Сигурно някой я е чул какво казва на спасителя, имал е зъб на старата и е решил да действа, а обвиненията са щели да паднат върху младата Ставрева, след като целият плаж е бил свидетел на скандала.
-    А камериерката била ли е на плажа и чула ли е това? Защо реши да обвиниш нея?
-    Не, не беше на плажа. Обаче е тя! Подозирах доктора, голям хитрец е, но се оказа, че двамата с жена му по това време са играли карти с Панайотови. А пък двете сестри, Маринка и Цветка, са били на сладкарница. Сервитьорката си ги спомни, те са доста колоритни, тя потвърди.
-    Ще ми се да поговоря със снахата.
-    Случайно знам, че е долу във фоайето – каза Агнеса.
Френцов отново се засмя.

5.
Лесно откри младото момиче в хотел, в който средната възраст на гостите беше шестдесет и пет.
-    Здравейте! – обърна се инспекторът. – Казвам се инспектор Френцов. Бях помолен да съдействам при разкриването на убийството на свекърва Ви – излъга той.
-    Здравейте! – отвърна момичето без особен ентусиазъм.
-    Разбрах, че сте били в стаята на госпожа Ставрева малко преди смъртта й. Имате ли нещо против да ми разкажете?
-    Тя ме покани на чай в стаята й. Аз никога не спя следобед, а този ден и тя не могла, затова ме повика. Приятелката й беше излязла.
-    Как го направи?
-    По телефона.
-    Към колко часа отидохте в стаята й?
-    Беше към 15.00 часа.
-    Видяхте ли някого, докато отивахте натам?
-    Да, срещнах камериерката, после видях полковник Панайотов да се прибира. Дойде от стълбите, мина по коридора и влезе в стаята си.
-    Добре, какво се случи вътре?
-    Заварих свекърва си да гледа през прозореца. Така остана през цялото време. На масичката до леглото имаше две чаши и един чайник. 
-    Вие ли сипахте чай на свекърва си?
-    Не! Не съм я видяла, но трябва сама да си е сипала. Аз сипах чай в моята чаша и оставих чайника.
-    Къде точно го оставихте? На масичката ли?
-    Ммм, всъщност не. Оставих го от другата страна, на нощното шкафче, защото като седнах на леглото, то беше по-близо до мен.
-    После какво се случи?
-    Знаете ли, чух някакъв слаб шум зад гърба си, но когато се обърнах, нямаше нищо странно. В това време свекърва ми беше пред мен, продължаваше да гледа през прозореца. Стоях около петнадесет минути. Разговаряхме, предимно за къщата, какво трябва да се ремонтира, какво да се купи и такива работи. Изведнъж тя ми каза, че все пак й се е доспало и по-добре е да си вървя. Тогава си тръгнах. Прибрах се в стаята си и гледах телевизия, докато при мен не дойде Евдокия Андреева. Беше в истерия. Върнала се от разходка и заварила свекърва ми мъртва. Обадихме се на управата на хотела, а те повикаха полиция. Това е!
-    Видяхте ли някого, когато се прибирахте към стаята си?
-    Не, този път не срещнах никого.
-    Разбрах, че сте имали някакви пререкания с госпожа Ставрева малко преди това, на плажа. Дори сте казали на спасителя, ако госпожа Ставрева започне да се дави, да не я спасяват. Нали осъзнавате, че това дава основание да смятаме, че не сте я обичали.
-    О, беше точно обратното! Докторът беше забранил на свекърва ми да плува, има сериозни проблеми с краката. Но тя настояваше, че щяла да влезе във водата и затова се скарахме. Ядосах се и когато минах през спасителя, казах нещо такова. Но всичко беше от загриженост.
В този момент момичето вдигна очи и трепна. Френцов се извърна като проследи погледа й. Пред тях стоеше младият Иван Портофанов.
-    Ще дойда по-късно - измрънка той и си тръгна.

6.
Инспекторът пиеше кафе на балкона на своята стая. Наслаждаваше се на красотата на морето и плажа. А и градината на хотела беше прекрасна. Загледа се в красивите рози, които му напомняха двора на леля му Ваня.
Изведнъж забеляза двамата млади - Иван Портофанов и Лили Ставрева. Седяха на една пейка, разговаряха и се усмихваха.
На Френцов много му се искаше да разбере за какво си говорят. Но нямаше достатъчно смелост да отиде и да подслушва.
Точно тогава щастието му се усмихна. Видя госпожа Петринска, седнала зад гърба им, която се опитваше да оправи скъсаната си джапанка.
Инспекторът прекрасно знаеше, че съвсем скоро тя ще му разкаже какво е чула. Щеше да бъде доста поукрасено, но основният смисъл щеше да се запазен.

7.
-    Казвам Ви, той е влюбен в нея и е убил свекърва й! - заяви госпожа Петринска.
Двамата й събеседници, инспектор Френцов и разследващият полицай Жечев, само кимаха замислено. Като че ли се опитваха да отсеят истината от измислиците в думите на дамата.
-    Мислех, че е баща му, онзи откачен рисувач, но поне съм била близо. Добре, че ми се откачи джапанката, та случайно чух този разговор.
При тези думи Френцов се усмихна.
-    Агнеса, моля те да се опиташ да предадеш точно думите му - каза той.
-    Каза: "Бих направил всичко за твоето щастие. Дори бих убил човек!"
-    Интересно - каза полицаят, - ще е добре пак да си поговорим с господин Иван Портофанов.
-    А какво отговори Лили Ставрева?
-    Каза: "Щастието на един е нещастие за друг!" После си оправих джапанката и трябваше да си тръгна.
-    Искаш да кажеш, че те са те видели и си си тръгнала?
-    Е, може и да са ме видели.
-    Добре, аз също имам малко информация - каза полицаят. - Проверихме всички доставки за гостите на хотела и се оказа, че някой е поръчвал препарат за мухъл. В него се съдържа веалин!
-    Ха! И кой е този гост?
-    Лили Ставрева.
-    Не може да бъде - запротестира госпожа Петринска. - Не може аз да греша. О, сетих се! Сигурно двамата с младия Иван са съучастници!
-    Възможно е, ще трябва да проверим това. Междувременно се оказа, че съпругата на полковника и убитата са били съученички – каза полицаят.
-    Я виж ти! – възкликна Френцов.
8.
Инспектор Френцов и госпожа Панайотова разговаряха във фоайето на хотела на чаша джин.
-    Разбрах, че сте били съученички с покойната госпожа Ставрева. Дочух, че била доста конфликтна личност. И като млада ли е била такава? – попита Френцов.
-    Ами, не. Беше прекрасно момиче. Но ние не бяхме много близки и не се бяхме виждали от петдесет години. От друга наша съученичка научих, че синът й починал преди година. Тогава много се променила и станала такава, каквато я описват.
-    А познавахте ли приятелката й – Евдокия Андреева?
-    Не, тук се запознах с нея.
-    Лесно ли познахте госпожа Ставрева?
-    О, да. Нямаше как да сбъркам погледа на някогашната Лена. Бръчките и побелелите коси не можеха да ме заблудят.
-    Сигурно убийството й Ви е шокирало? – вметна Френцов.
-    Да, разбрахме за него, докато играхме карти. Бяхме тук във фоайето, когато влетяха Андреева и снахата.
-    Колко души играхте карти?
-    Аз, съпруга ми, доктор Теленчев и съпругата му. Към края дойде и Стоян Петрински, който тъкмо ставаше от сън.
-    Кога започна играта?
-    Веднага след като обядвахме, някъде около 13 часа.
-    През цялото време ли бяхте всички заедно?
-    Да, аз не съм мърдала от фоайето, семейство Теленчеви – също. Съпругът ми отиде за малко до стаята, да си пие хапчетата. Върна се след три-четири минути.
Към Френцов и госпожа Панайотова се приближи и доктор Теленчев.
-    Мога ли да се присъединя към вас? – попита той.
-    Да, разбира се – отвърна инспекторът. – Тъкмо обсъждахме убийството. Вие също сте играли на карти, нали?
-    Да, целият следобед бяхме тук. Не мога да повярвам, че момичето я е очистило. Старата беше доста сприхава. Много се караха, но понякога се усещаше и привързаност между тях. Преди няколко дни например ги видях, снахата обясняваше съвсем търпеливо на свекърва си как да направи поръчка по интернет. Ако знаете моите деца как се дразнят, като ги помоля да ми обяснят нещо на компютъра! А тя кротичко й обяснява. Накрая свекървата я помоли да направи поръчката вместо нея. А, ето я и Андреева!
Към компанията се присъедини и госпожа Евдокия Андреева. Носеше някакви чанти.
-    Нямам търпение да се разкрие истината и от полицията да ни разрешат да си ходим. Не искам да оставам и ден повече в този хотел! – негодуваше тя – Да знаеш, че някъде около теб има убиец, това е ужасно!
-    Разбирам как се чувствате – обади се Френцов. – Вие сте намерила тялото, нали?
-    Да, беше ужасно. Влизам в стаята и я виждам на леглото – при тези думи госпожа Андреева потрепери. После продължи:
-    Като си помисля, че именно Василена настояваше да отида на тази обиколка. Ако не бях излизала, сигурно щяхме да предотвратим убийството.
-    Може и да е така – каза Френцов – На каква обиколка ходихте? – поинтересува се инспекторът.
-    С корабче покрай брега, беше толкова приятно!
Господин Теленчев и госпожа Панайотова отидоха да си вземат напитки и Френцов остана насаме с госпожа Андреева.
-    Имате ли някаква представа дали госпожа Ставрева е изготвила завещание.
-    Не, не знам. Но тя така или иначе не притежава нищо!
-    Така ли? Изглежда заможна.
-    Преди години прехвърли всичко на сина си. Но както знаете, той почина. Василена не притежаваше нищо, ако мислите, че мотивът за убийството е някой да се облагодетелства от завещанието, много се заблуждавате.
9.
Госпожа Петринска пристигна доста задъхана при Френцов.
- Откога те търся! – радостно възкликна тя.
- Какво има?
- Първо, Иван е бил в бара през целия следобед. Двама сервитьори потвърдиха. Значи все пак е камериерката!
- И дотича да ми кажеш това? – усъмни се Френцов.
- Ходих до библиотеката на хотела. Там има една страхотна книга за домашно приготвени сладка. Чудесни рецепти!
- И?
- И като се разписвах, видях, че някой е взимал да чете „Наръчник на отровите“. Познай кой?
- Камериерката? – с насмешка повдигна вежди Френцов.
- Не! – Пишеше Л. СТАВРЕВА
10.
Леля Ваня приготви чай за племенника си.
-    Има ли някакъв напредък с разследването? – попита тя.
Френцов каза:
-    Вече имам някаква идея в главата си, но съществува едно обстоятелство, което отхвърля всичките ми предположения. Само ако успея да намеря разумно обяснение на този факт, загадката ще е решена…
Той отново се отдаде на размисъл. И изведнъж обяснението изплува пред очите му.
Представи си двете ученички преди петдесет години……

11.
Френцов се разхождаше в коридора, когато забеляза камериерката Стела. Тя тъкмо влизаше да оправи стая 205. Френцов се замисли, че според госпожа Петринска точно Стела е виновната и сметна, че е крайно време да поговори и с нея.
-    Здравейте! Дали е възможно да ми отделите няколко минути? – попита той, като застана на вратата на стаята.
-    Вие сте от полицията, нали?
-    Не точно, но искам да разкрия истината.
-    От полицията вече казаха, че стаята може да се използва. Дойдох да изчистя. Но защо ли? Сякаш някой ще иска да спи в стая, в която е извършено убийство. Но това важи и за целия хотел. Е, аз казах вече всичко на полицая, който ме разпита. Тогава бях на смяна – жената говореше, докато оправяше леглото. – Към 15.00 видях младата госпожа, снахата, да влиза в стаята. После се качих на горния етаж. Не знам дали и кога е излязла.
После Стела се зае да избърше праха от нощното шкафче. Започна да разказва:
-    Всички легла в хотела са такива. Купувани са от една болница, но после болницата получила някакво дарение с още по-модерни и решили да продадат тези легла. Собственикът на нашия хотел ги купил, доста изгодно. Хладилниците също са от там. Сега ще трябва да купуваме нови телевизори, това е голям разход…
-    Всичко това е чудесно – прекъсна я Френцов, - но мен ме интересува повече, когато видяхте Лили Ставрева да влиза в стая 205, дали е носила нещо?
-    Не мисля, че носеше нещо, щях да забележа.
-    Стаята все пак е хубава – отбеляза Френцов. – Не изглежда да има мухъл.
-    Мухъл ли? Никога не е имало мухъл в хотела.
Френцов отиде до нощното шкафче и го разгледа.

12.
Всички се бяха събрали във фоайето на хотела. В центъра се беше изправил Инспектор Френцов, а до него стоеше полицай Жечев. Френцов каза:
-    Още от самото начало имахме ясно изразен основен заподозрян – снахата, госпожа Лили Ставрева. Не се разбираха със свекърва си, бяха се скарали часове преди убийството и единствено тя бе забелязана да влиза в стая номер 205 в предполагаемите часове на убийството.
Освен госпожа Андреева и снахата, единствено за госпожа Панайотова имаше данни да са се познавали с мъртвата в миналото, но това е било през ученическите им години. След това бяха загубили контакт. Можеше ли да ги разделя нещо толкова силно, което да предизвика убийство петдесет години по-късно?
За известно време подозирахме и младия господин Портофанов, който имаше явни симпатии към Лили Ставрева. Бяха ли тези чувства толкова силни, че да го накарат да убие жената, която се държи зле с любимата му?
Постепенно алибитата на госпожа Панайотова и господин Иван Портофанов бяха потвърдени, те бяха невинни.
И така разбрахме кой е убиецът – госпожа Ставрева!
Всички се обърнаха към Лили и я гледаха намръщено. Тя се изправи и заплака.
-    Но аз не съм я убила! – простена тя.
-    Знам това! Убиецът е самата госпожа ВАСИЛЕНА Ставрева! – самодоволно произнесе Френцов.
-    Говорите небивалици! Приятелката ми беше жена със силен дух, която никога не би се самоубила! – каза госпожа Андреева.
-    И все пак го е направила! Обаче по погрешка! Искала е да убие снаха си – Лили Ставрева.
Чуха се силни възклицания.
-    В стаята бяха влизали само двама души – Василена Ставрева и Лили Ставрева – продължи инспекторът. Всички останали постепенно бяха изключени от списъка със заподозрените. Сестрите Маринка и Цветка са били на сладкарница по това време, семейство Панайотови са играли карти със семейство Теленчеви. Полковник Панайотов е останал сам за малко, ходил да си пие хапчетата. Но Лили го беше видяла да идва от стълбите и да влиза в стаята си. Следователно за тези три-четири минути не бе ходил в стая 205.
Художникът Портофанов е рисувал на скалите, а синът му е бил в бара. Госпожа Евдокия Андреева се е разхождала с корабче. Всичко това е потвърдено.
Госпожа Петринска е била до магазина за домашни потреби, съпругът й е спял. Никой не можеше да потвърди алибито на Стоян Петрински, но аз го познавам и не гледах сериозно на тази възможност.
Действително само снахата и свекървата са влизали по това време в стая 205.
И след като се убедих, че и Лили е невинна, започнах да търся разумно обяснение. Прекалено много бяха уликите срещу нея. Първо, нищо не я е задържало при възрастната жена. Можела е да си тръгне, ако е пожелала. Ако ще иска да отрови свекърва си, дали ще си купува отровата по интернет, знаейки колко е лесно да се проследи такава покупка? Дали ще се запише в библиотеката, че е чела книга за отровите? И най-вече, ако е тръгнала да влиза в стаята с намерението да отрови свекърва си, а по пътя среща камериерката и някой от гостите на хотела, дали щеше да изпълни целта си, знаейки, че и те са видели? Отговорът на въпросите ми е НЕ! Запознах се с госпожа Лили Ставрева и ми направи впечатление на разумно момиче.
Оставаше само един възможен вариант – Василена Ставрева.
Не познавах тази жена, но чух достатъчно за нея, за да знам, че тя не би желала да умре.
Тогава ми хрумна, че може би тя е искала да отрови някого, но е изпила чашата по погрешка. А кой беше по-подходящ от снахата за това? От госпожа Андреева научих, че цялото богатства на госпожа Ставрева е било прехвърлено на сина й, който починал. В такъв случай след смъртта му собственик е станала Лили. Нормално е това да не е било по вкуса на госпожа Василена. Реших да проверя тази хипотеза и всичко се връзваше. Тя беше изпратила приятелката си на обиколка с кораб и тя беше поканила снаха си на чай в нейната стая. Лили твърдеше, че е сипала само в собствената си чаша, а не си спомняше да е видяла свекърва си да си сипва. Защото още преди да дойде Лили, госпожа Василена първо е сипала чай в своята чаша, тогава е сложила отровата в чайника. Иначе не бе възможно в едната чаша да има отрова, а в другата да няма, при условие, че в чайника също е имало.
Лили Ставрева беше купила препарат за мухъл, в който се съдържа веалин. Кой по-лесно от една свекърва може да накара снаха си да купи някакъв препарат? Доктор Теленчев беше чул разговор между двете, в който обсъждали как да поръчат нещо от интернет, по-скоро свекървата молела снахата. А мухъл в стая 205 не беше открит! Запитах се защо Лили не ни каза, че свекърва й я е помолила да купи препарата.
-    Защото точно тогава започнах да си мисля, че е възможно Иван да го е сторил – отвърна Лили.- Знаех, че не съм аз, а не можех да открия кой от останалите би могъл да го стори. Колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че единствената възможност е Иван. Исках да го спася и нарочно ви оставих да ме подозирате!
Иван се приближи до нея и хвана ръката й.
-    Имаше обаче едно огромно противоречие – продължи инспекторът. - Книгата за отровите в библиотеката беше ползвана от Лили. Не намирах никакъв смисъл, докато не си припомних разговора с госпожа Панайотова. Тя се беше отдала на ученически спомени и заговори за госпожа Ставрева, като я нарече Лена, съкратено от Василена. Тогава се сетих – Л. Ставрева означаваше Лена Ставрева, а не Лили Ставрева. 
Оставаше да разбера как точно е станала размяната на чашите. Тук много ми помогна камериерката Стела. Леглата, заедно с масичките в стаите са закупени от една болница. Много често нощните шкафчета на болничните легла имат различни бутони – за повдигане на леглото, за обаждане на сестрите  и др. Е, разгледах това шкафче, имаше бутон за завъртане на масичката. Спомних си, че Лили ми разказа, че когато са пили чай със свекърва си през въпросния следобед, тя си сипала в чашата и оставила чайника точно на нощното шкафче. Най-вероятно чайникът е задействал бутона и масичката се е завъртяла. В този момент Лили е била с гръб към масичката, а свекърва й гледала през прозореца. Така никоя от тях не е забелязала завъртането. Лили спомена, че е чула слаб шум зад гърба си, но когато се обърнала, не открила нищо необичайно. Така госпожа Василена изпила чашата с отрова.
И така, мисля, че ще ви разочаровам, но този път никой няма да бъде арестуван! Имате ли някакви въпроси?
Госпожа Петринска се размърда и каза:
-    Аз не разбрах само едно – ще се женят ли Иван и Лили?