Адонирам Джъдсън (1788 - 1850 г.) е християнски мисионер, който живее и работи в Бирма в продължение на почти четиридесет години. Той един от първите американски мисионери, които служат зад граница, а делото му в Бирма оставя трайна следа в историята на страната.

Джъдсън е роден на 9 август 1788 г. в Малдън, окръг Мидълсекс, Масачузетс. Баща му отрано забелязва, че е будно и интелигентно дете и го записва да учи в колежа на Роуд Айлънд, когато е на шестнайсет години. В учебното заведение той се запознава с младеж на име Джейкъб Иймс, скептик и посветен деист. Близкото приятелство с Иймс е в основата на това Адонирам постепенно да изостави религиозните убеждения, които дотогава е възприемал вследствие на семейното си възпитание. Докато е в колежа Джъдсън прегръща модерните за времето си идеи на френските философи и се опитва да скрие от родителите си, че вече няма нищо общо с християнството.

Деистичните възгледите на Джъдсън са силно разклатени, когато неволно присъства на смъртта на приятеля си Иймс. Адонирам отсяда в страноприемница по време на едно пътуване, но понеже няма свободно място за него той е настанен в стая, в която се намира много болен човек. През цялата нощ Джъдсън чува предсмъртните вопли на страдащия от съседното легло. Недоспалият младеж на сутринта научава не само, че болният от неговата стая е умрял, но и че умрелият е неговия близък приятел Иймс. Шокът от това преживяване кара Адонирам да се замисли над въпросите за живота и смъртта, на които деизмът не дава задоволителни отговори, което в крайна сметка го предизвиква да се завърне към християнската вяра. Посвещението му е толкова силно, че Джъдсън решава напълно да отдаде живота си на Бог, служейки на мисионерското поле.

След множество изпитания по време на пътуванията си по море и след справянето с не малкото административни ограничения на британските власти докато пребивава в Индия, най-сетне на 13 юли 1813 г. Адонирам Джъдсън и съпругата му Ан пристигат в Бирма – страната, в която е положен техния призив. Джъдсън, който знае латински, гръцки и иврит, веднага започва да изучава бирманска граматика, но това се оказва доста тежко начинание. Отнема му повече от три години да се научи да говори бирмански. През този период той и съпругата му са почти изцяло изолирани от какъвто и да е контакт с европейски или американски граждани.

В началото Адонирам среща пречки и в споделянето на вярата си с хората от града, в който живее. Местните не възприемат Евангелието не само заради езиковите трудности, с които се сблъсква мисионерът, но и поради факта, че Бирма е будистка страна и по тази причина населението не е благоразположено към вярванията на чужденците. Освен обезсърчението от трудностите в общуването с бирманци, Адонирам неведнъж преживява и болката от смъртта на няколко от децата му.

През 1817 г. все пак в мисионерската работа на Джъдсън се случва пробив. Той завършва сборника „Граматически бележки за бирманския език“, а също така и превода на „Евангелието от Матей“. През 1818 г. мисионерът започва и своите публични евангелизации, които малко по малко започват да се увенчават с успех.

Животът на Адонирам Джъдсън в Бирма е изпълнен с множество приключения, гонения и болки от загубата на близки за него хора. Когато Джъдсън започва мисията си в Бирма, той си поставя за цел преди да напусне този свят да преведе Библията на бирмански и да основе църква със 100 членове. Преди смъртта си той постига и дори надминава тези свои цели – Библията е преведена на бирмански, а този превод и досега се използва от хората в страната; усилено работи по създаването на бирманско-английски речник и съдейства за основаването на близо 100 църкви с над 8 000 вярващи.

Дълбочината на посвещението на този герой на вярата към следването на Божията воля ясно се вижда от писмото, което пише на бащата на бъдещата си съпруга малко преди да се отправи към осъществяване на мисионерската си мечта. Ето и част от писмото, в което Адонирам иска ръката на Ан от нейния баща:

„… Сега трябва да попитам дали можете да се съгласите да се разделите с дъщеря си в началото на следващата пролет, за да не я виждате повече на този свят? Дали можете да се съгласите с нейното отпътуване в езическа земя и подлагането ѝ на трудностите и страданията на мисионерския живот? Дали можете да се съгласите с излагането ѝ на опасностите от океана; от фаталното влияние на южния климат на Индия; от възможността да изпадне във всякакъв вид нужда и страдание; да… бъде обиждана, преследвана и може би да получи възможността да приеме насилствена смърт? Можете ли да се съгласите с всичко това, заради Онзи, който напусна небесния Си дом и умря за нея и за вас; заради загиващите, безсмъртни души; заради Сион и Божията слава? Можете ли да се съгласите с всичко това, с надеждата скоро да срещнете дъщеря си в небесната слава, с положена на главата ѝ корона на правдата, озарена от звука на хваление, което ще прозвучи към нейния Спасител, от езичниците, спасени чрез нейните усилия, преживени беди и отчаяние?“

Цитати от Адонирам Джъдсън:

„Няма успех без жертви. Ако постигнете успех без да сте жертвали нещо, то е защото някой е страдал преди вас. Ако пък жертвате без да постигнете успех, то е защото някой друг ще успее след вас.“

„„Отдаден за цял живот“ – това трябва да е мотото на всеки мисионер…“

„Няма да напусна Бирма, докато тук завинаги не бъде засадена вярата в кръста.“