“Малки реминисценции за Христос и петия печат”

Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. Той бе отчаян. На жената на роба отрязаха носа, защото бе немарлива и бе настъпила по опашката любимата кока на господаря. Дю-Дю прокле участта си. Но, но...

         Но той имаше нещо, с което вечер заспиваше: “Аз съм роб. Мен могат да бият, да продадат децата ми, да обезобразят жена ми... Но моята съвест е чиста!...”

         Така живееха на остров Тука-Така.

                                               *

         Ти, кой би искал да бъдеш?!

         Има много и хубави трупове. Кои са най-хубави? Дали бездиханните или тези, които пият, ядат, но тихомълком могат да оближат пода, на Христос плесница да залепят!

         За какво са нужни онези – мъртвите? На висшите идеи и ценности им трябват други мъртви. Те искат висши мъртви!

         Той не се свени да признае себе си за Дю-Дю. Той е висш смисъл и символ. Това е честността на роба.

         Той пък не може. Не разбира и не мисли. Живее, люби жена си. Има себе си.

         Той е особняк. Помага. Много доброта. Нов живот на старинните часовници. Честен, нормален в поведението си човек.

         Той е женкар. Колкото безнравствен, толкова и безволев. В пиянските брътвежи – свободен. Както се ражда човек.

         Петима и Христос. Петима... Натиск.

         Всичко в подхода е наред. Защо е боят?

         “ Изблик в емоциите на идейния мислещ. Доказателство, че аз съм силният духом, че аз – съм...”

         “Малка забележка. (Следва мисълта за труповете). Как ще унижиш човек. Ограбен – малка беля. Убит – също нищожна. Разврат – не. Ще ги изтребиш – десет, сто, хиляда. Но тези тихите? Те остават, а какво мислят?... Лесно можеш да унижиш човек. Но не знаеш дали утре не ще те погледне със зъл поглед?”

         “Не съм съгласен! Човек пази живота си. С цената на всичко. С цената на висшите идеи. С цената на своите привързаности.  С лизане на пода и плесница върху... Христос – Спасителя!”

         Човек се ражда свободен. Ако искаш жив труп, слаб и безволев, ти трябва да му внушиш неуважение към самия него. Защото човешкото е себеуважението.

         Те ще съществуват. Неуважаващите се трупове.

         Христос разпнат в поток светлина и стари асоциации за болка и трънен венец. Пред него – пет. Пет съдби и историята за избора: Дю-Дю или Тики-Така?

         Христос с идеите и висшите ценности.  Пред и зад – светлина. Съдба и себеуважение.

         Той не се свени да се признае за Дю-Дю. Той е идея. Честността на роба. Но Юда на своя Христос.

         Четири съдби пред разпятие. Натиск и Предателство!

         Той не знае, двоуми се, изчаква. Свободния – пиян.

         Той - реалистът, можещият, не може да удари разпятието, Спасителя. Той, освен сребролюбието има и себеуважение. Той е първият мъртъв труп.

         Следва безволевият...

         Следва...

         Честният, нормалният...

         Шамар. Припадък. Друг... Свободен – но духовно мъртъв. Той тръгва. Около му се рушат сгради – той загива. Колко безсмислено е било поругаването на истината.

         Той тръгва. Около му се рушат сгради – той продължава като в сън. Не може, не иска да си спомни. Не... Колко безсмислено е било – оставането жив!

         До смъртта на Христос остават няколко часа!

         Себеуважението е поругано. Ценностите не означават нищо. Но има от онази честност на роба, от онази властност на господаря. Просто човешко... Противоречивост. Лутащият се. Останалият...

Уви – методът е пропукан?!

         “Пречистване. Като висша идея за тълпи, революции, еволюции. Има  нещо вярно в загниването. В санитарното прочистване на заразата...”  

         А до смъртта на Христос оставаха още няколко часа!...

04.09.84

"  " - заглавието е взаимствано от едноименен унгарски филм. Днес въпросите за висшите ценности, изкуплението и самоуважението са размити и забравени...