21.04.2014 г., 11:24 ч.

Христос Воскресе 

  Проза » Разкази
1339 0 13

-          Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?

-          Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?

-          Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?

-          Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…

-          Ааа, да, то си е за мислене,  и какво измисли, комшу?

-          Нищо, вчера дадох цялата си пенсия за едно ядене…

-          А, да, така, така, комшу, е, поне днеска ще ядете… Христос Воскресе!

-          Христос Воскресе!

Мъжете, на възраст около шестдесетгодишни,  се разделиха и всеки си влезе във входа с наведена глава и празни  ръце в джобовете.

 

20.04.2014 г.

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Положението на всеки е следствие на неговото отношение към другите.
  • "Мила" българска картинка!
  • Поздрав, Ивон!

    Хареса ми.
  • Тъжно...
    Поздрави!
  • Реалността неумолимо сочи... И това ще мине, но пък остава написаното, за другите след нас, като достоверна картина на битието, поздрави!
  • Точно по празниците си осветила и една друга страна от своята чувствителност. Браво!
  • Само в няколко реда си успяла да представиш настоящето ни...
  • Вече ежедневие... тъжно и жестоко...
    Когато душата умира...
  • Светлото бъдеще в сянката на горчивото настояще... Трудно се преглъща.
  • За съжаление, реална действителност!
    Поздрави!
  • Колко тъжно...
  • Динко, двамата мъже вървяха на една крачка пред мен точно на Великден и без да искам станах слушател на разговора им. Нямаше усмивки дружелюбни, нямаше радост по лицата им, по-скоро някакво примирение...Благодаря ти!
  • иде ми да го лепна като кръпка на скъсаната дреха от празни обещания.
    да му завиди човек на мъдрия позитивизъм на героя!
Предложения
: ??:??