Сутринта след кафетата които всеки изпи у дома си се събрахме към осем.
За старите мебели извикахме товарен бус и двама носачи, които щяха да го натоварят, но те трябваше да дойдат към три часа следобед, когато вече бяхме разглобили и изнесли почти всички стари дървении, мебелите и книгите.
Разходих се из стаите. По-точно в трите стаи - хола, кухнята, а после надникнах в спалнята.
В тази стая с огромният черен гардероб беше починал стареца. В нея слънце влизаше само рано сутрин, когато то се поддаваше от морето заедно с гугукането на гълъбите наредени по парапета на тясната тераса. Един даже си беше направил гнездо там, объркан от това, че тя почти никога не се ползваше. Старецът отдавна беше престанал да пуши там. Един ден той легна, и повече не стана, защото не му беше останало никакво желание за живот.
Уби го жена му, децата му, мислите му за това какво е било и какво е можело да бъде, а какво се получи. Така предполагах. На всеки живот му трябва много сила, издръжливост и търпение ...