Хубавата Джиджи
В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добре, някак сладко и джиджливо. Обичаше да е смисълът на техните мечти... И успяваше да изджиджи почти всеки джиджав с пари мъжки екземпляр, изпречил се на пътя ù: едно „ джиджи биджи” и животът ù сякаш с магическа пръчица се променяше; нови предизвикателства, джиджкане по заведения, красиви преживявания и хубави джиджави дрешки. Така вървяха дните ù – една непрестанна джиджавица с шумни купони - сред смях, шампанско, фойерверки и джиджави хора... Някои от мъжете, с които излизаше, бяха големи джиджанета, но тя ги търпеше, играеше си с тях, контролираше с дребни женски хитрости мъжкия им джиджаизъм, беше ù хубаво на тялото и душата в моментите, когато те се разджиджваха пред красотата ù...
И този ден мина, както всички други – джиджкане из МОЛА - джиджофони, клипчета, харесани из социалните джиджканици. Забавляваше се... Джиджиткаше си щастливо и доволно... Обичаше палаво да си фръцка джиджито и знаеше, че така приковава мъжките погледи... Важното за нея бе да усеща как привлича, за да се чувства жена в джиджания смисъл на думата... Тя знаеше, че рано или късно ще го срещне, очакваше мига, в който ще се появи - този, който желаеше толкова много - най-джиджавият мъж. И един ден, след толкова очакване и лутане из полутъмните вечерни заведения, най-после го видя... Стоеше до нея, облечен в розова риза, тъмночервени обувки и идеално джиджосан панталон. Слезе от една бяла наджиджена кола, по-лъскава не беше виждала... Този мъж бе чакала толкова дълго, знаеше, че няма как да не ù се случи да го срещне, и той най-после след толкова напразни очаквания разджиджи сърцето ù...
Представи ù се като Джиджо, висш политик от Партията на джиджавостта... Беше красавец, с огромни черни очи, забележителна мъжка осанка и красиво разджиджен гръден кош. Златен Джиджолекс блестеше на ръката му като малко тиктакащо слънце. Зяпаше я така, сякаш е глътнал джиджалка. Тя подхвърляше вдъхновени погледи към него. Трепереше от едно непознатото чувство, в слънчевия ù сплит нещо сякаш пеперудено джиджареше... Той влезе в заведението, огледа се, седна в едно сепаре и извади електронна джиджара, дръпна от нея и ароматният пушек я обгърна и почти я омая. Тя му се усмихна някак джиджаливо и очите ù грейнаха. Почерпи я питие и маркови шоколадови джиджонки... Беше страхотен - мислеше си тя - и е и такъв джиджалер, галантен и мил, истински дон Джиджон. Може би виждаше в нея една джиджонеса или си представяше как споделят цяло едно джиджолетие...
Изджиджи го още вечерта... Джиджитна му и после просто го оджиджави от ласки... Той повтаряше само: „Много си сладка... изглеждаш страхотно, невероятна си и ме заплени с тази прекрасна и сладка джиджанка, мила...” Беше истински в джиджливостта на чувствата си... Тя просто се разтапяше от усещането за женската си неустоимост... „Обичам всеки джидан миг между нас, мили...„ И мислеше наум, поглеждайки го с котешките си пъстри очи: „така ще те разджиджа, че ще откачиш, и ще искаш да се джиджосваме пак и пак, и след края на Ацтекския календар. Знаеше силата си, в леглото беше истински неотджиджима...
Викаше ù Джиджи... макар че името ù беше Джиджонела. Предложи ù брак още на първия месец. Тя толкова се зарадва, че покани сто приятелки на така чаканата си джиджава сватба... Беше бляскаво събитие; джиджосани музиканти, фойерверки, джиджливи важни мъже с красиви с наджижени до неузнаваемост дами. Животът ù потръгна в една различна, неочаквана и джиджлива посока. Партита, екскурзийки до тук и там, джиджав меден месец в Джиджландия - колко малко беше нужно на една жена, за да е щастлива... И после той започна да закъснява, прибираше се яко наджиджен и дори не говореше с нея. Заджиджваше в кревата като пън... Тя беснееше от безсилие, проклинаше джиджанола – магьосникът на мъжките мечти и прахосник на човешка джиджливина... И все се питаше, защо животът е толкова неджиджлив с нея, коя бе отнела семейното ù щастие? Реши да я открие... Нае джиджиктив и му възложи да проследи нейния палав джиджливец...
Следва продължение...
:)
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Джъто е виновно за всичко. Как може някой да сложи Д-то до Ж-то, да състави думи с него и да направи толкова поразии.
-
Благодаря Ви много!
Наджиджена да ви е годината!!!
Здраве, щастие, любов и празнични джиджавици!!! -
Какво ли джиджиктивът ще джиндоса?
навярно друга няк`ва Джинджифила?
Или пък джи-резбата е прокопсал
и с друг е нейде Джиджо,майко мила! -
!!!!
-
Разджиджано !Остроумни джиджословици
-
Весело посрещане на Новата Година и умната, а не блондинката - ами внимавай вече с фльорците и с джинджифилките, момче!
-
Благодаря за усмивката! Весели празници!
-
Сетих се за песента на Далида - "Gigi L'Amoroso"! Емил Димитров я изджиджилифинчи на "Хубавата Джиджи" и се получи добре.
С интерес ще чакам продължението! Поздрав. приятелю! -
Усмихна ме!
-
Аз също се джиджитнах!Поздравления и от мен!
-
Разказът ти така ме джиджоса, че с нетърпение ще очаквам продължението. Весела Нова година!
-
Джиджолина. Артистичен псевдоним "Кифла". Ха-ха-ха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
