Хубавата Джиджи

В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добре,   някак  сладко и джиджливо. Обичаше да е  смисълът на техните мечти... И  успяваше  да изджиджи почти всеки джиджав с пари мъжки екземпляр, изпречил се на пътя ù: едно „ джиджи биджи” и животът ù сякаш с магическа пръчица се променяше; нови предизвикателства, джиджкане по заведения, красиви  преживявания  и хубави джиджави дрешки. Така вървяха дните ù  – една непрестанна джиджавица с шумни  купони -  сред  смях, шампанско, фойерверки  и джиджави хора... Някои от мъжете, с които излизаше,  бяха  големи джиджанета, но тя ги търпеше, играеше си с тях, контролираше с дребни женски хитрости мъжкия им джиджаизъм, беше ù хубаво на тялото  и душата в моментите, когато те се разджиджваха пред  красотата ù...

    И този ден мина, както всички други – джиджкане из МОЛА - джиджофони, клипчета, харесани из социалните джиджканици. Забавляваше се... Джиджиткаше  си щастливо и доволно... Обичаше палаво да си фръцка джиджито и знаеше, че така приковава мъжките погледи... Важното за нея бе да усеща как привлича,  за да се чувства жена в джиджания смисъл на думата... Тя знаеше, че рано или късно ще го срещне, очакваше мига, в който ще се появи - този, който желаеше толкова много - най-джиджавият мъж.  И един  ден, след толкова очакване и лутане из полутъмните вечерни заведения, най-после го видя... Стоеше до нея, облечен в розова риза, тъмночервени обувки и идеално  джиджосан панталон. Слезе от  една бяла  наджиджена  кола, по-лъскава  не беше виждала... Този мъж  бе чакала толкова дълго, знаеше, че няма как да не ù се случи да го срещне, и той най-после след толкова напразни очаквания разджиджи  сърцето ù...

     Представи ù се като Джиджо, висш политик от  Партията на джиджавостта... Беше красавец, с огромни черни очи, забележителна  мъжка осанка и красиво разджиджен гръден кош. Златен  Джиджолекс  блестеше на ръката му като малко тиктакащо слънце. Зяпаше я така, сякаш е глътнал джиджалка. Тя подхвърляше  вдъхновени погледи към него. Трепереше от едно   непознатото чувство, в слънчевия ù сплит нещо  сякаш пеперудено джиджареше... Той влезе   в  заведението, огледа се, седна в едно сепаре  и извади електронна джиджара, дръпна от нея и ароматният пушек  я обгърна и почти я омая. Тя му се усмихна някак джиджаливо и очите ù грейнаха. Почерпи  я питие и  маркови  шоколадови джиджонки... Беше страхотен - мислеше си тя - и е и такъв джиджалер, галантен и мил, истински дон Джиджон. Може би виждаше в нея една джиджонеса или си представяше как споделят  цяло едно джиджолетие...

     Изджиджи го още вечерта... Джиджитна му и после  просто го оджиджави от ласки... Той повтаряше само:  „Много си сладка... изглеждаш страхотно, невероятна си  и ме заплени с  тази прекрасна  и сладка  джиджанка, мила...” Беше истински в джиджливостта на чувствата си... Тя просто се разтапяше от усещането за женската си неустоимост... „Обичам всеки джидан миг между нас, мили...„ И мислеше наум, поглеждайки го с котешките си пъстри очи: „така ще те разджиджа, че ще откачиш,  и ще искаш да се джиджосваме пак и пак,  и след  края на Ацтекския календар. Знаеше силата  си, в леглото беше истински неотджиджима...

    Викаше ù Джиджи... макар че името ù беше Джиджонела. Предложи ù брак още на първия месец. Тя толкова се зарадва, че покани сто приятелки на така чаканата си джиджава сватба... Беше бляскаво събитие; джиджосани  музиканти, фойерверки, джиджливи  важни мъже с красиви с наджижени до неузнаваемост дами. Животът ù потръгна в една различна, неочаквана  и джиджлива посока.  Партита, екскурзийки до тук и там, джиджав меден месец в Джиджландия - колко малко беше нужно на една жена,  за да е щастлива... И после той започна да закъснява, прибираше се яко наджиджен и дори не говореше с нея.  Заджиджваше в кревата като пън...  Тя беснееше от безсилие,  проклинаше джиджанола – магьосникът на мъжките мечти и прахосник на човешка джиджливина... И все се питаше, защо животът е толкова неджиджлив  с нея, коя бе отнела семейното ù щастие?  Реши да я открие... Нае джиджиктив и му възложи да проследи нейния палав джиджливец...

Следва продължение...

 :)