18.07.2022 г., 5:11

Художествената истина

844 0 0
1 мин за четене

    

     Седях си на чина, чоплех си носа, блеех през прозореца на прогимназиалната класна стая и разсеяно слушах учителката, която говореше за лъжата и истината.
     Да де, тези работи вече ми ги бяха повтаряли до припадък в къщи: Истината – това е онуй свещеното неприкосновено огледало на действителността. Истината не подлежи на тълкуване, тя е цялостна и неделима, няма моя и твоя истина, тя е една и универсална. Всичко останало е лъжа. Отклониш ли се макар и милиметър встрани от правия път на истината затъваш в блатото на лъжата, откъдето трудно има измъкване.
     И сега в час по литература ги слушах същите проповеди в леко омекотена дидактична форма. Докато изведнъж до ушите ми не долетя съдбоносната за мен фраза:
     – Значи, ученици, в живота имаме лъжа или истина. Но в изкуството и литературата има и трета категория,...
     Това пък сега кво беше – “категория”?
     – ... а именно художествената истина. Тя ни представя нещата може би не такива, каквито са били в действителност, но ги описва такива, каквито биха могли да са били.
     Трябваха ми няколко секунди за да се промуша през сложния синтаксис, та да успея да съзра революционното в тази мисъл.
     А-а!
     Тъй ли?
     Как така никой не ми беше казал досега?
     Значи и такива работи имало – художествена истина! Никой не държи тя да се покрива с голата истина, ама ни най-малко. Важното е да звучи истински. И най-вече тя, художествената истина, няма нищо, ама нищо общо с осъдителната, достойна за презрение лъжа.
     Започна да ми се вие свят. Защо така ме бяха оставили да бродя като кон с капаци? Колко неща бях пропуснал! Възможностите бяха, меко казано, неограничени, което поне отчасти компенсираше късния етап на моето прозрение.
     Така на крехка възраст в час по литература незабелязано от никого тунелообразната ми житейска оптика изведнъж се разчупи и придоби панорамния ъгъл на 70мм Аймакс филм.
     За добро, или за зло…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...