Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вероятно пилотът бе военен и така си и беше свикнал да лети. Поне на това се надяваше. Все пак бе нормално летецът да беше военен - самолетът превозваше военни - третия контингент на българската мисия за Камбоджа. А пък може и пилотът все пак да беше пиян.
Войниците се мъчеха да погледнат през илюминаторите. Повечето от тях не бяха виждали друга страна, друга природа, освен тази на България – рядко някой бе излизал от страната в близкото минало, по времето на комунизма. Още повече, че не летяха за къде да е, а за такова екзотично място като Камбоджа, с джунгли, интересни хора, където влажната горещина се сменяше внезапно с проливни дъждове. Те гледаха в джунглата, над която прелитаха и с извест ...