И самураите понякога сънуват нежност
И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и защитени, отваряме душите... светове сме побрали там –
грозни думи и красиви мълчания,
маскиран смях и искрени сълзи,
престорени погледи и пречистваща ни слепота,
неискрени ласкателства и грубовати истини,
преднамерени жестове и спонтанни усмивки,
протегната ръка от враг и подложен крак от приятел,
красив тътен и грозен шепот
светли страхове и тъмни очаквания
рани
рани
рани
любови
болки
самота
болки
рани
любови
рани
болки
самота
болки
надежди
надежди
и още надежди
и вяра
и още вяра
сълзи на неродени още души
усмивки на неродени още души
Разпъваме душите си на кръст...
Толкова различни и толкова близки
Без ‘дали’
Без ‘ако’
Само с едното ‘защото’... защото, защото...
... защото...
Без изговорена дума, без срещнат поглед...
Нежността изтича през пръстите ни... колкото повече изтича, толкова повече ни изпълва...
Чашата между нас наполовина пълна ли е, или наполовина празна?!
ноември-2009-Бургас
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
