... И се разтече пясък
Доктор Иванов беше търсен лекар. Търсеха го и болните от общината, и пациентите на клиниките в града.
Смяташе се за чест и късмет да си записан при него. Така офциално водеше над две хиляди пациенти, неофициално на ден в кабинета му, с вълшебна табелка превръщащ се в частен, минаваха десетки. А паричните поточета се сливаха в язовир.
Докторът беше факир в диагностицирането и лечението. Едва ли не от пръв поглед разпознаваше болестта, а след няколко разменени думи вече планираше лечението. В най-лошия случай вадеше малкото тефтерче от бюрото и записваше на бяло листче названията на столични клиники и името на бъдещия спасител.
Е, не беше светец. Даже наблизо до светците не минаваше. Беше модерен човек от новото време. И понякога вечер, когато уморено глътваше една биричка в заведението пред клиниката /само една и само там! Докторът добре познаваше законите на природата и не искаше да й обявява конкурс за оцеляване/, та в тия тихи мигове преди да се прибере във вилата си над града, се отдаваше на социална философия:
- Учил съм , учил, пяк учил. Труд – труд още от девети клас, когато започнах подготовката за медицинския. После четене, консултации, извънредни лекции, уроци при знаещите преподаватели. И по три нощни смени седмично в моргата, докато изуча като джоба си човешкото тяло…
- Но и пациентите ти са специалисти – понякога плахо подхвърляше единственият му приятел, по-скоро съсед по вила, доктор Петров.
- Така е. И аз си плащам, когато извикам някой да лее бетон или ремонтира парното… Пазарна демокрация е! Всичко има цена, всичко струва пари… Е, опитват се да ни лъжат няккви поетчета, ама… Два развода имам, но не съм оголял и обосял. Защото зная как да печеля. С труд! Определям цената, тъй като конкуренция нямам. Ако имах – щеше да се наложи да смъквам. Но – работя, зная, правя го. И искам парАта насреща…
Доктор Петров вземаше третата си бира – той беше още сгоден, жена му местна, не оставаше в къщата му, та можеше да си позволи някои сладки неща. Включително успиване заран – ако вечерта е бил много на кеф.
- Е, недей така, де… Хора сме, понякога се налага да помагаме безкористно…
- Именно! Налага се. И – вярно: понякога… ПарАта, парАта е основата на света… Тя дава всичко. Мога да си купя книга – ако реша да прочета, де. Мога да си платя за любов – в столицата такива вълшебнички има… И не трябва да им се кълна във вечна любов, камо ли да живея само за тях… И…
- Ама има ситуации…
- Колега, ситуации много. Но ние сме медици. Не работим с души! Работим с тела. А, когато дойде болен, сърцето ми се вкаменява. Стяга се. Гранит! И мисля само как да го излекувам. А после и колко да взема. Няма място за сантименти, разбери…
Този разговор се водеше често. Доктор Петров като че се мъчеше да го убеди, доктор Иванов като че с това затягаше камъка в гърдите…
И един ден… Умря!
Ей така – стоеше си в коридора, разговаряше с управителя и…
И рухна…
Умря…
В обувките си – без диагноза, без лечение, без лекари край леглото…
Разбира се, намериха се роднини – все пак, последната грижа за доктора вървеше в комплект с вила, два апартамента в морския град, три внушителни влога в три солидни банки.
Но, все пак – доктор или не, законът си е закон. И на другия ден след смъртта, патологът направи аутопсия.
- Абе, и аз се чудя как стана тая – призна той пред дошлия да му помага доктор Петров – Стабилен човек беше. Сърцето му –камък…
И в този момент стигна точно до него. Извади го, загледа учудено жълтия му цвят и трепна, когато сърцето започна да се превръща в струйка.
И между пръстите му се разтече пясък…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Елке!
-
Memento mori! Забравят го някои! Поздравления, хубав разказ с поука!
-
Благодаря, Красе!
-
А, не - не си е "отишъл от сърце", както казват. Обувките са му стягали. Нямал е време да ги разтъпче. Ако всеки ден си купуваш нови, така се случва. Много ми хареса тази история, Генек!
-
Благодаря, Флавия!
-
Хареса ми!
-
Благодаря, Светулке, Мариана!
-
Звучи като лято, слънце, море..
а то ... представи си! -
Благодаря, Лидия!
Имам куп фантастики и фетъзита, четири повести.
Разнообразявам. -
Мислех, че стоиш здраво на земята, пък ти се оказа и фантаст. Но май и друг път си бил иносказателен. Добре казано! Какво друго да очакваш от сърце, което е от пясък! Добре, че пациентите му са вярвали и май така са оцелявали...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те.