Доктор Иванов беше търсен лекар. Търсеха го и болните от общината, и пациентите на клиниките в града.
Смяташе се за чест и късмет да си записан при него. Така офциално водеше над две хиляди пациенти, неофициално на ден в кабинета му, с вълшебна табелка превръщащ се в частен, минаваха десетки. А паричните поточета се сливаха в язовир.
Докторът беше факир в диагностицирането и лечението. Едва ли не от пръв поглед разпознаваше болестта, а след няколко разменени думи вече планираше лечението. В най-лошия случай вадеше малкото тефтерче от бюрото и записваше на бяло листче названията на столични клиники и името на бъдещия спасител.
Е, не беше светец. Даже наблизо до светците не минаваше. Беше модерен човек от новото време. И понякога вечер, когато уморено глътваше една биричка в заведението пред клиниката /само една и само там! Докторът добре познаваше законите на природата и не искаше да й обявява конкурс за оцеляване/, та в тия тихи мигове преди да се прибере във вилата си над града, се от ...