1.03.2009 г., 9:00

И сякаш...

1.3K 0 1
2 мин за четене
 

Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”

Посветено на Вени...

 

 

    И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата ми... и сякаш един-единствен твоят образ ме държи жива, обърква и без друго обърканите ми мисли... и сякаш умирам всеки път, когато те видя да се приближаваш... и сякаш не мога да дишам, когато не ме гледаш в очите... и сякаш светът е сив, когато не се смееш... и сякаш всичко казано за теб е прекалено обикновено, прекалено прозаично и празно... сякаш думите нямат красноречието да опишат твоето безумие... и сякаш аз само стоя и се взирам уморено в ръба на времето, чакайки да те зърна дори само за миг... и сякаш всичките мигове, в които за теб мечтаех нямат никакво значение... и сякаш самотата ми тихо се изпарява в едната-единствена нощ, в която бяхме заедно...

    И сякаш Вечността е прекалено кратка, за да те обичам... и сякаш музиката е прекалено силна, за да чуеш, че те викам... и сякаш сърцето е прекалено изранено, за да знам, че е мое... и сякаш очите са прекалено слепи, за да разбереш, че това съм аз... и сякаш си прекалено уморен, за да опиташ отново... и сякаш не сме достойни да намерим онова, което търсим...

    И сякаш ти направи живота ми цветен... сякаш ти направи от изстиналите пориви огън... и сякаш аз не знам как да ти кажа: „Искам те!”, а думите гърмят в мислите ми... и сякаш ръцете ти никога не спират да ме прегръщат, а всъщност си на другия край на Света... и сякаш си далеч извън мен, а не мога да те прогоня от леглото си... и сякаш всичко спира, когато не държиш ръката ми... и сякаш не мога да вярвам в друго, освен в теб... и сякаш ти си идола, пред когото прекланям светлината и лудостта си... сякаш ти си дрогата, която тече в кръвта ми... и сякаш се нуждая от теб прекалено много, за да те имам...

    И сякаш сянката ти се прокрадва безшумно през куплетите на нашата песен... и сякаш само аз мога да я видя... и сякаш нищо никога не е свършвало... и сякаш аз съм отново цяла... и сякаш отново мога да летя... и сякаш отново не ми е нужен въздух, за да живея... сякаш отново с теб се храня и от теб пия живота си... и сякаш в моето без(д)умие намерих смелост да ти напиша едно последно писмо, което ти никога няма да прочетеш... а сякаш искаш да го направиш...

 

28.02.2009г., София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее радвам се да видя, че наистина съм вдъхновила някого и че похвата ми ти се е сторил интересенМного добре се е получило! Браво!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...