генек (Георги Коновски) 4 декември 2018 г., 8:15 ч.

Идеалният свят - 12. 

47 3 6

ТРЕТА ЧАСТ

27.

Предполагам – някои въпроси имате...

И даже зная какви са...

Най-напред – как така успявах да потуша за ден-два искрите на пожарите?

А отде намерих тризнаците, че и всички Клеър?

Поред, поред...

Да се върнем на онази вечер, когато с Дъглас обсъждахме някои неща от подготовката за спасяване на част от човечеството...

Седяхме на Зелената тераса и се любувахме на бавно падащия здрач. Филаделфия блестеше с всичките си светлини, море от танцуващи огънчета...

- Какво показват резултатите от психоформатирането на нашите подопечни? – попитах го тогава, а той отвърна:

- Сър, до седмица ще се заема с промените в човешкото съзнание. Сам ще извърша операцията – техниката е подготвена, обект има, условията съм довел до статус на сигурност и секретност...

Не го попитах върху кого ще е опитът. Хора на планетата много, почти всички излишни. Поне тоя да послужи на науката...

А ставаше дума за революционен метод във физиологията. По-специално – за промени в дейността на мозъка...

Казано направо – като от лаик за лаици, Крейг беше достигнал до необходимите резултати, позволяващи промяна на съзнанието на човека...

А аз бях вложил стотици милиони...

Целта си заслужаваше...

Да, исках да построя идеален свят...

Който с тогавашните хора не можеше да се постигне...

В никакъв случай!

За идеалния свят беше нужно идеално човечество. С една цел, с един морал, с един идеал...

А хората бяха различни...

Разбирам ви – и аз едно време смятах, че именно в това разнообразие е силата на човечеството. Високи, ниски, слаби, пълни, руси, чернокоси, червенокоси, плешиви, къдрави, с прави коси...

По какъвто и критерий да погледнеш – изключително разнообразие...

Макар че...

Приличаха си по едно – всеки искаше доброто за себе си. Понякога за близките. Много радко за ближните. Изключително рядко за всички...

И всеки разбираше доброто по различен начин – власт, пари, дълъг живот, жени, алкохол, наркотици...

Е, как да се построи идеален свят, когато живущите в него не са идеални?

И как да се върви напред, когато всеки има своя посока?

Налагаше се, значи, да се преформатира мисленето на човечеството...

Но това не можеше да стане изведнъж... Нито за години... Мисля, че и векове не биха стигнали...

Поради което моят шанс беше във войната. Една война – намаляване на хората, създаване на идеален свят в малко общество, което постепенно ще се разраства и по пътя на развитието си ще формира поколенията...

Обаче, да се очаква това да стане по естествен път...

Затова изградих схемата на мислене...

Основен идеал – новият свят. Основен водач – аз, разбира се. Основни ценности – съзнание, че водачът е винаги прав, недемонстративно подчинение, самоотрицание в името на идеала и водача...

Нямаше как да се обяснява, да се внушава, да се възпитава...

На помощ дойде биологията...

Дъглас Крейг беше гений...

Той разработи системата, извърши ред опити – и създаде модели, и пробва върху живи същества /мисля, че ви споменах за кенгуруто/, накрая извърши опити върху хора...

Седмица след разговора ни, той преформатира съзнанието на някакъв... Не зная какъв беше, видях само, че е бял. Седеше зад дебелото стъкло, помощникът на Дъглас разговаряше с него, аз и Крейг наблюдавахме реакциите през еднопосочното огледало и върху монитора отпреде ни...

Човекът бавно обясняваше:

- Ние, чернокожите, сме висша раса. Защото тъмното е проявление на слънцето, на вековното въздействие на огъня върху кожата и през нея върху мозъка...

- Но кожата ви е бяла...

- Мисля, че имате проблем със зрението. Това бяло ли е? – и той вдигна ръка – Мисля дори, че това е прекрасен антрацитен цвят – погали голата си глава – Вижте черните къдрици, вижте тъмната брада – посочи обръснатото си лице...

Дъглас ме погледна:

- Сър, аз ви докладвах. В съзнанието му е форматирано всичко това, което говори. Смята се...

- Да, да – махнах аз – Обстоен и великолепен доклад си направил...

Човекът взе острия нож от масата. Трепнах. Знаех за подготвения опит, но в реалността изглеждаше... Страшно...

- Аз съм безсмъртен – каза той...

И заби ножа в гърдите си...

Остана прав. Ножът стърчеше, кръвта се промъкваше през кожата покрай потъмнялото острие, но той не падаше...

- Виждате ли? Не мога да умра...

- Съзнанието му го държи – каза Дъглас, неоткъсващ поглед от ставащото зад стъклото – Да видим...

Човекът се олюля и падна...

-... колко ще издържи – довърши той...

Помълчахме няколко секунди...

- Сър, готов е следващият опит. Тази вечер...

- Дъглас, - казах му – Знаеш, че ти имам пълно доверие. Няма как да присъствам на операцията, ще дойда след два дни, да прослушам следващата беседа. Него също ли ще обявиш за безсмъртен?

- Да, сър... Някак си... предоставям им правото да се премахнат сами. Те повече не са ни нужни, защо да се занимаваме с тях, а и с последиците им...

Потупах го по рамото:

- Правилно...

- А в сряда ще бъде третата операция. Засега ги провеждам сам. Подготвяме обекта, после екипът излиза, аз сам включвам апаратурата...

- Виж, това е интересно – казах аз – Интересно... Хайде, ако имаш време във вторник да ми покажеш как се действа с тая апаратура. Така – като за обща култура...

- Разбира се, сър, разбира се...

- Почакай, май във вторник имам плътна заетост през деня. Пък и наистина – интересно е, но не е чак толкова важно. Нали ти знаеш нещата...

- Да, разбира се, сър...

Погледнах в органайзера си...

- Извинявай, Дъглас, май нещо съм се объркал. В сряда съм зает цял ден. Значи – ще дойда във вторник, а ти ще ми разкажеш как се извършва операцията... Така – накратко, набързо... Няма аз да оперирам, я...

28.

Преформатирането на съзнанието се оказа лесна и бърза работа. Крейг и екипът му бяха създали прекрасна апаратура, с която и първолак би могъл да въздейства върху човешкия мозък...

Гледах компактната, стегната, лъскава машина, от която излизаха няколко кабела със специални накрайници за захващане към човешката глава и слушах простичките и ясни обяснения на Дъглас...

- Импулсите, сър, са кодирани в специалния диск. Той е зареден тук – посочи и показа как се монтира – След което е нужно само да се включи апаратурата. Натам техниката си знае работата...

- А дискът? Него как изготвихте?

- Сър, имаме готови три диска. Единият е за промяна на вегетарианско съзнание в месоядно. С такъв обработихме кенгуруто. Но този диск беше необходим само за случая... Така – пробно...

- Разбирам...

- Вторият диск е за форматиране на съзнанието на гей в нормален мъж. Още не сме правили опити, обаче съм убеден във възможността. Нали ви обясних – цялата сложност е в програмирането. Останалото сме го вече изпробвали...

- А третият?

- Е, този диск е използван само веднъж. Миналата седмица, върху един злостен хулиган и алкохолик. Моите момчета го докараха от Невада. Скитник. Спрял в малко градче, напил се, развилнял се, местният шериф го задържал... Изобщо – банална история. А шерифът се оказа корумпиран. И то много. Само за хиляда долара ни го предаде – казахме му, че сме роднини на арестувания и, ако няма да има дело срещу му, искаме да си го приберем в родния край и се заловим за превъзпитанието му...

- И ви го даде... Предполагам, че и той не е желаел да се занимава с подобен тип, пък и хилядарка не пада току-така от небето...

- Да, сър... Приспахме го още по пътя, лесно беше да му инсталираме апаратурата... И получихме чисто нов човек...

- Какво преформатирахте?

- Съзнанието, сър. Тази програма е основната. Поръчаната от вас, по вашите предписания...

Заинтригувах се...

- Покажи ми го...

Новият човек беше в подземната лаборатория на института. Бяха го настанили в апартаментче без прозорци, но пък отлично мебелирано, осветено, топло. Бившият скитник тъкмо хапваше, когато влязохме. Скочи, изтърва вилицата си... И едва ли не се просна пред мен...

Изправих го, а той ме загледа като дворно куче – плах, подчиняващ се, благововеещ поглед...

- Сър...

- Познаваш ме? – бях леко изненадан...

Крейг се намеси:

- Не забравяйте, сър, вашият образ е основен в програмата. И всичко е свързано с него...

- Разбирам, разбирам...

Погледнах пак към новия човек...

- Дъглас, не е лошо да го обучите някак си, да му дадете знания, които ще са полезни тук...

- Да, сър – каза той – В момента работим върху нова програма, създаваща научна база в мозъка. Обща култура на нужното ниво, определени знания – необходими в бита и в някои професии, влагаме интерес към саморазвитие в занаята. Не чак стремеж към високи постижения, а желание да се стане тесен специалист...

- Правилно! – казах аз – На нас не ни трябват философи, поети, музиканти... Нужни са ни работяги. Обаче – знаещи и можещи в професията си. Тясна специализация... Представяш ли си какво ще стане, ако всички поискат да се развиват в изкуството? Кой ще чисти канализацията?

Дъглас се разсмя...

Така се смееше и в сряда. Цяла вечер седяхме на Зелената тераса и обсъждахме следващите операции. Защото тази – най-важната – беше минала успешно...

Много, много успешно...

И оперираният сега беше нов човек...

- Дъглас – обърнах се към него – Помниш ли как мина следобядът?

- Нали преформатирахме съзнание, сър? И вие бяхте там...

- Да, да... Интересуват ме впечатленията ти...

Дъглас се замисли.

- Сър, нещо... май не бих могъл да кажа...

Прекъснах го:

- Остави това – човек ту помни, ту забравя... Дай да видим следващите операции... Сега се налага да извършим шест за една вечер...

- Ще стане, сър – той се поизправи върху лежанката и погледна големия град – Ще стане... Утре ще изпробваме новата апаратура. Така ще можем да преформатираме две съзнания едновременно. Направо като на контейнер...

- Дъглас, - погледнах го в очите – Ти сигурен ли си в асистентите си?

- Сър, и петимата са сигурни хора...

- Разбирам... И, все пак...

Дъглас ме погледна и бавно рече:

- А, ако се застраховаме, сър?

- Например?

- Ако преформатираме съзнанието им? Всички знания, всички умения, цялата им личност ще се запази. С една добавка – нужната вярност към вас, сър, и идеалния свят...

Естествено, че се съгласих... Нали затова поведох този разговор с предначертан край?

Тъй като в сряда операция имаше – но не точно тази, която Дъглас си спомняше...

29.

Знаете ли – няма да се разпростирам в подробностите. Едно, че не са толкова важни, второ – все пак, предпочитам да запазя някои неща в тайна...

Въпреки особеностите на момента...

В сряда се появих в института неочаквано за Крейг. Асистентите му бяха подготвили пациента, даже вече спеше. Дъглас се учуди при вида ми:

- Сър???

- Здравей, Дъглас! Отложиха срещата и ей ме – дойдох да видя как върви операцията...

- Започваме след малко, сър... Асистентите ми...

- Че с колко асистенти се налага да работиш? Много хора – усложняване, пък и тайна трябва да се пази...

Дъглас се усмихна:

- Не, сър! В лабораторията са петима, но по един участва в операцията. Подготвяме пациента и само двама работим... Нали ви показах – не е трудно да се преформатира. Всичко е готово, единствено кабелите остава да се поставят и се следи монитора за хода на операцията...

Погледнах го и възкликнах развълнувано:

- Мистър Крейг, искам и аз да опитам... Хайде да заема мястото на асистента, а? Запомних какво да правя. Пък ако нещо... Нали вие сте тук...

Дъглас Крейг дори не се замисли. Първо – бях собственик, второ – лично ми беше обяснил какво и как трябва да се извърши, знаех процедурите. А и той вече беше ги свел до елементаризация...

- Разбира се, сър, разбира се...

Асистентите бяха освободени. Ние влязохме в лабораторията. Крейг ми проведе бърз инструктаж, провери да не съм забравил нещо, пак ме успокои:

- Няма страшно, сър, то е като да се бие инжекция... Не по-трудно...

И, въпреки всичко – по-трудно беше. И много по-рисково от биенето на инжекция...

Защото рискувах цялата идея...

Но – осъзнат риск...

Просто приспах Дъглас. Извадих от хладилника им бутилката с безалкохолно /която бях сложил преди малко, когато той отиде да освободи асистентите/, почерпих го...

И той се отпусна на диванчето...

Останалото беше лесно...

Макар и опасно...

Преформатирах съзнанието му...

Просто сложих кабелите, проверих връзките, включих апаратурата и...

И след по-малко от час новият Дъглас Крейг ме гледаше с почти детско обожание. В мислите му беше останал споменът как се срещаме, как разговаряме, после сме седнали на дивана в лабораторията и продължаваме беседата си...

Огромен риск!

Да, внимателно се бях подготвил...

Да, бях сигурен в апаратурата и технологията...

Да, беше необходимо да го направя...

Дъглас ставаше все по-самоуверен и по-опасен. В един момент можеше да разбере, че без мен нищо няма да се промени. Средства за подобни експерименти отвред ще се намерят. И перспективите извън института ще са по-добри...

В края на краищата Крейг правеше откритията, аз ги финансирах...

Но – пари без резултат...

Поради това разиграх цялата комбинация – едновременно проста и сложна. Подведох го да ме вкара в комбинацията, да ми даде възможност за моята игра...

И после рискувах...

След преформатирането можеше да получа пълен идиот...

Но – не...

Получих нов човек – знаещ, можещ, верен, абсолютно форматиран...

Сега вече можеше да не рискувам – все пак бях лаик, грешките при мен бяха допустими и възможни...

Поради което Крейг пое всичко – и форматирането на съзнанията на останалите в Дома, и разнообразяването на мозъците с някои вариации...

30.

Е, това е...

Исках да постигна нещо божествено...

Да създам нов свят...

С нови хора...

Успях!

Хората... Ами те си бяха същите – със същия манталитет, със същото мислене, със същите спомени...

Само че обогатени – обогатени с моите идеи и идеали, обогатени с намерения вожд...

Разбира се, обслужващият персонал беше обработен почти веднага. Човек след човек...

А съжителите внимателно изчаквахме – да попаднат в удобна ситуация, да се избегнат всички възможни рискове някой да обърне внимание върху странните изчезвания...

Мил Притън беше първият пациент. Той пристигна още вечерта, но беше придружен до лабораторния сектор, където всички новодошли бяха помолени да изчакат за малко – докато се подготви апартаментът им. Мил беше влизал само веднъж в жилището, а от едно посещение трудно се запомнят някои неща. Като например асансьора, коридора, украсите на стените...

И това е...

На другия ден го изведохме през Кралската пещера с цялото му семейство и се появиха като последните спасени...

Така протекоха и останалите обработки – след приятелско черпене в кабинета ми, след пускане на приспивателен газ в апартамента в късна доба и пренасяне на пациентите по  секретните ходове, при всяка възможност...

Шест месеца... И аз вече имах базата за бъдещото човечество...

Да, не стана с идеология, философия и убеждаване...

Няма и как да стане...

Човекът е все още животно, върху което има тънък слой цивилизация. И още по-тънък слой духовност – мислене и сила да се бориш за идеите си...

Векове история са доказали – доброволно нито една обществена формация не си е отивала...

А насилствено настъпилите скоро са вземали всички отрицателни черти на миналото...

Властолюбие, жестокост, агресивност, алчност, непремереност...

Така че нямаше смисъл да обяснявам, да обсъждаме, да убеждавам, да доказвам... Все тая – винаги щях да имам опоненти... И винаги някой щеше да се опитва да вземе властта... Дори в подобна малка група...

Налагаше се насила да заведа човечеството при щастието... За негово добро...

Нямаше как да спася целия свят – невъзможно беше да бъдат обработени всички хора. Нямаше как да променим миналото, проектирано в предядреното настояще...

Оставаше едно – да изчакам войната и да се опитам...

Спасяване на духовния свят посредством жертвата на материалния...

Да, нямаше вече животни, растения... Хора...

Но започвахме на чисто...

На определени места – а наша задача беше да ги открием – със сигурност бяха оцелели и флората, и фауната...

Задачата ни беше да изчакаме година...Или две... Сетне да ги открием тези останки от Едема... И да заживеем – строейки обществото ни... Докато Земята се отърсва от ядрената болест...

Щяха да минат може би векове...

И за това имах решение...

Сигурно решение...

Помните ли тризнаците Питър? И тризначките Клеър?

А как под ръководството на Крейг лабораторията ни осигуряваше месо, плодове, зеленчуци?

Клониране...

Да, разбрахте...

Мичъм, знаменитият учен, изчезнал преди пет години, всъщност беше на работа при мен. В института. Под ръководството на Дъглас – като цяло абсолютно свободен в работата си...

И ето – едната практическа цел беше постигната отдавна. Клонирането на животни и птици беше станало рутинна работа...

Както и клонирането на хора...

Разбира се, аз не посягах върху морала и честта на учения. Мичъм беше абсолютно свободен и работеше за мен единствено по идейни причини...

Разбрахте – той беше един от първите с преформатирано съзнание. И сега живееше и работеше щастлив – в едно се сливаха научните му стремежи и идейните разбирания. Беше готов на всичко – само и само да бъде построен идеалният свят...

И неговият идеал, неговият водач – аз – да бъде доволен...

Въпроси не задаваше...

Двамата Питъровци бяха създадени за седмица. За Клеър 2 и 3 отидоха пет дни...

Да, трябваха ми верни хора...

Но не можах да откажа на страстното желание да имам тризначки любовници. Самотвержени, влюбени, готови на всичко – доказано: на всичко! – заради мен...

Хубаво е някоя жена да те обича самозабравено....

А три...

При това с еднакво мислене, еднакви страсти, еднакви изживявания...

Малко преди войната се наложи Мичъм спешно – само за три дни – да клонира петима работници. Стана беда в един от тайните коридори, водещи към Кралската пещера. Внезапно срутване... И петима мъртви...

Но ние вече бяхме събрали генетичен материал от всички участници в проекта. И след три дни, в които отблъсквахме атаките на журналистите и питанията на роднините на петимата – те сами излязоха, обясниха, че са били в командировка в далечен обект на корпорацията... Радостни близки, разочаровани журналисти...

И един полицай, който душеше два дни из обекта... Всъщност, само един ден. През нощта беше обработен, а сетне напусна полицията и стана част от охраната на Дома...

Ето – така стояха нещата след шест месеца живот в Дома...

Време беше да видим как е навън...

© Георги Коновски Всички права запазени

Заповядайте тук -

https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • генек (Георги Коновски) Благодаря, Мариана!
  • brinne (Мариана Бусарова) Очаквах нещо подобно...
  • генек (Георги Коновски) Благодаря, Стойчо!
    Бих си поговорил с него. Скоро ще е...
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Георги, вярвам, че и съименника ти Джордж Оруел би те чел с интерес!
    А може би някъде в някакви свръхсекретни лаборатории вече подготвят армии с биороботи за нови битки?!
    Толкова си авангарден, че с тези идеи ще ни преформатираш без апаратура и кабели!😅
  • генек (Георги Коновски) Благодаря, Елке!
    Идеалът сега е - сексуално неопределен, социално объркан, политически балък, културен потребите...
  • Елка (Елка Тодорова) И фашизмът възниква в името на идеалния човек! Страшно!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.