генек (Георги Коновски)
1846 13636
19.11.2018 г., 8:51 ч.  

 Идеалният свят - 1. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
800 4 7
Произведение от няколко части
7 мин за четене

Необходимо въведение

Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...

Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде назад, но успя да изпревари шефа си - директор на училище, с което му бръкна... в самочувствието. Но още не е уволнен. Името му, разбира се, не казвам, а и вие няма да се досетите - така сложно е зашифровано...

Приятно четене!

 

Последният човек на Земята...

Аз съм...

Клонингите не се броят – те не умират. А смъртта е отличителната човешка черта...

Е, и разумът...

Само че аз отдавна престанах да вярвам в него...

Както и в емоциите...

Просто си човек. Съществуваш...

Така, както смяташ...

Или ти се налага...

Или ти налагат...

Най-често последното...

А колкото по-късно разбереш, че е така... Толкова по-добре за теб...

По-щастлив ще си...

Защото нищо не прави човека така щастлив, както усещането, че е господар. На света... Накрая – и на себе си...

Засега все още не съм господар... На моя свят... И на онзи отгоре...

Засега все още има една пречка...

Но – тихо...

Да, той е...

Промъква се през колектора на отпадните води. Сега е точно до навлизането на тръбата в големия басейн. Смята оттам да ме изненада...

Изненада ще има... Да... Голяма изненада... Но за него...

Така... Така... Така... Пръстът е на спусъка... Няма накъде да се скрие или измъкне – тръбата е голяма, но плътна и здрава...

Е...

Ух, че трещи...

Но няма кой да чуе...

Няма...

Оня се смъква във водата, с лице надолу... Изчаквам...

Мъртъв е...

Най-после...

Светът вече е мой...

- Това аз ли съм? – пита някой до рамото ми...

- А кой друг идиот ще хлътне в такъв евтин капан – отговарям сърдито, защото за момент съм трепнал...

Зад гърба ми се чува хихикане...

- Ама съм смешен сгърчен така...

- Ти да се беше видял във ваната – казвам полугласно. Може би на него, може би на мен...

Впрочем, какво ме интересува дали е чул?

Надигам се и слагам предпазителя на автомата. Зад ъгъла стоят тримата – както им наредих. Не смеят да шукнат, само тоя се обажда. Разбирам го – странно е да се видиш застрелян...

Колкото и да не ти пука...

Впрочем, защо да те вълнува нечия смърт? Та ако ще и твоя да е? Смъртта, както казваше някой, е нормално състояние. Преходът не е много приятен...

А тия тримата са минавали неведнъж през прехода. Знаят пътя, претръпнали са...

Бих ги нарекъл безсмъртни...

Ако това не се отнасяше до богове...

Или човеци...

Каквито те не са...

Впрочем, аз...

Но – отначало...

1.

Баща ми е арменец, майка ми китайка. Познати ми казваха, че съм взел всичко хубаво и лошо от двата космополитни народа.

И практицизмът, и стремежът към философията, и възприемането на света като едно цяло, в което човек е детайл... Детайлче... Заменима част...

Казвам се Бо-Ян Саркиз...

Живея в...

Впрочем, живеех...

И, още по-точно – живях къде ли не... Последните десет години - в Америка...

Не, не в САЩ. Те не са Америка – те са част от континента. При това далеч не най-добрата част. Дори... Ако правех класация, щях да сложа държавата им нейде в дъното... Под чертата...

Но живях там – имаше защо...

Най-вече за моя голям план...

А той се зароди отдавна. Още от времето, познато като Студена война. Онзи мъгляв период, след който започнаха конфликтите между бързо остарелия хищник и останалите в джунглата...

Най-вече светкавичните огневи сблъсъци, преминаващи в шумно дебнене, между американския орел и причакващите го китайски дракон и руска мечка...

Те не бяха млади и стремителни, бяха оцелели след векове и хилядолетия регионални и световни кръвопролития, а сега търпеливо изчакваха самозваният господар на планетата да окапе и рухне сам...

Обаче, аз не мислех, че ще стане така тихо и мирно, както се надяваха мъдреците...

Познавах американското мислене и бях убеден – ще има война. Голяма война. Кървава война...

С всички възможни средства...

Което означаваше, че малцина ще оцелеят...

При това – не за дълго...

В САЩ живях много години. Да кажа направо – три десетилетия. Там учих – в нормално училище, там записах философия в колежа, там станах и доктор на науките...

Философията е особена наука. В нея няма строги правила. Единственото изискване е да обосновеш тезата си. Каквато и да е тя...

А обосноваването зависи от теб – от познанията ти, от уменията да мислиш и да формулираш мислите си, да форматираш всичко в красива, убедителна и приемлива форма...

И никой никога няма да каже, че не си прав...

Защото философията е лична изява, а личностите са малко...

Е, не целият човешки свят се състои от личности...

Дори не и половината...

Да кажем – 10%... С щедра ръка го казвам... Като помен...

Макар други хора да твърдят, че не повече от 2, 3, дори 5% от хората да са личности...

Не биологически единици...

Личности...

Мислещи, създаващи, оригинални, правещи огромни крачки напред... Които се сливат и стават малка крачка за общността, присвоила си названието човечество...

Макар отдавна да е известно – хората се развиват, човечеството не...

В учебниците за публиката пише, че всеки човек е личност. Защо да бъдат дразнени тия, които са необходими като биологична маса в природата? Тия, които оцеляват и се размножават...

За да може от тяхното натрупване на количество да се появят редките искри на качеството...

Преподавах, опитвах се да дам някакъв тласък на мисълта в младите хора – дори да се наложеше тоя тласък да е от ритник...

Повечето падаха в калта и доволни се заравяха в нея...

Тогава се замислих...

И реших – ще създам свой свят...

По свой образ и подобие...

Нов прекрасен свят...

За целта трябваше най-напред този, в който временно пребивавах, да изчезне...

Което, разбира се, не беше моя грижа. Светът се самоубиваше – бавно, бавно натискаше ножа към врата си...

Моята грижа беше да уловя мига на първата кръв и да напусна...

Не, не да умра...

Планът беше друг...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Заповядайте и тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??