8.
Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на плячката, а тия знаеха и кога да спрат, че и да се оттеглят. При това – без да демонстрират видими поражения от загубата...
Такива хора ми бяха нужни на второ ниво...
Разбира се – не с властността в характерите...
Но и за нея имаше лек...
А, когато искаш да създадеш идеален свят – най-напред трябва да намериш лек срещу различието. Независимо дали стремеж към налагане на собствената воля и идеи, дали желание да властваш, дали агресивност... Подобни опити за различие от масата, която е оформена по определен типаж, не се препоръчват...
Навремето подобни хора в Древна Атина са били остракирани. Просто нехаресващите ги – а те винаги са били много, та кой обича различните? – са гласували за изгонван ...