Игра на думи
Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме и кошерите нощем. Жило. Жито. Страх. На зрънца. Къде е кадифето в устните ми? С аромат на портокалови кори? Дали и тая нощ ще пуснем мислите си да се срещнат някъде сами?
Малки ранички по пръстите. И две червени следи. Игра на думи, аз съм първа, ти си първи... и две далечни самоти.
Останах без пера. И огън. Косите ми растат във сантиметри, в разстоянието между две луни. Искам да те накарам да ме чакаш. Чакай! И пусни омразата да си върви.
Филм. На кино. Само аз и ти във залата .И две мънички, блуждаещи души. Нека да ги поздравим. Нашите ли са? Не вярвам. Игра на думи - аз съм първата, ти си втората... и две далечни самоти.
Нека пролет няма. Защото няма красоти. А имах морско дъно във бутилка и две препарирани пчели. Снимки на лица из стята ми. Познато - непознати личности. Събирам ги, за да си спомням. Гледам ги и се обърквам. Игра на думи - аз съм едната, ти си другата... и две далечни самоти.
Липсва ми... Липсва ми топлината на завивките. И обръчи от смях около очите. Липсват ми и обедните сутрини и оранжевата нощна лампа над главите ни.
И тази нощ ще пусна сънищата да пътуват. Мисли - релси. Покрити с паяжини, прах, ръжда. Събуждам се във пустото и... се опитвам да градя стени. Строя се цяла вечност вече, а времето руши.
Я! Канарче на прозореца ми. Поглежда ме и си отива. Кара ме да си припомня. Игра на думи - ти ли си или не си... и две далечни самоти.
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
поетична проза...много красива.
удоволствие беше да прочета...
с обич, Ралица- прекрасно име носиш. -
Независимо, че формата е ясна я чувствам като куплетна, с припев.
Има мелодия в изказа ти! -
Прекрасно!Невероятно добре жонглираш с думите!
-
Радвам се, че го прочетох.
-
<i>И тази нощ ще пусна сънищата да пътуват. Мисли - релси. Покрити с паяжини, прах, ръжда. Събуждам се във пустото и... се опитвам да градя стени. Строя се цяла вечност вече, а времето руши.</i>
Една от най-красивите мисли, които съм чувала. Мъдра също.. Мисля, че съм ти фенка
-
Невероятно пишеш!
Имам чувството, че винаги съм искала да напиша това, а не съм се сещала.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много дълго те няма, Рали!