Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме и кошерите нощем. Жило. Жито. Страх. На зрънца. Къде е кадифето в устните ми? С аромат на портокалови кори? Дали и тая нощ ще пуснем мислите си да се срещнат някъде сами?
Малки ранички по пръстите. И две червени следи. Игра на думи, аз съм първа, ти си първи... и две далечни самоти.
Останах без пера. И огън. Косите ми растат във сантиметри, в разстоянието между две луни. Искам да те накарам да ме чакаш. Чакай! И пусни омразата да си върви.
Филм. На кино. Само аз и ти във залата .И две мънички, блуждаещи души. Нека да ги поздравим. Нашите ли са? Не вярвам. Игра на думи - аз съм първата, ти си втората... и две далечни самоти.
Нека пролет няма. Защото няма красоти. А имах морско дъно във бутилк ...