Нямаше нищо по-голямо от играта, защото играта беше животът му. Питър разбра това рано и за миг не изпита съмнение, че греши. А не е като да нямаше поводи. Беше само на пет години, когато родителите му напуснаха България и дойдоха в Англия в търсене на по-добър живот. Тук той от Петър стана Питър, защото англичаните не можеха да произнесат българското му име.
В началото, като че ли всичко бе наред. Родителите му си намериха работа и след няколко месеца напуснаха къщата, в която живееха с още едно семейство. Наеха къща само за тях, в която той вече имаше собствена стая. Тръгна на училище и колкото и трудно да му беше в началото успя бързо да научи английският език и да си намери приятели, а когато докосна за първи път футболна топка в час по физическо разбра, че от тук насетне нищо няма да го спре да тича след нея. Чувството, което изпитваше, докато преследваше топката по игрището не можеше да се сравни с нищо.
И тръгна животът му спокойно и сигурно като река Темза. Листата на календара ...