7.01.2014 г., 22:16 ч.

Игри на съдбата - ІХ 

  Проза » Повести и романи
578 0 2
18 мин за четене

ІХ    

 

 

 

         Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс безуспешно кръстосваха града в опит да открият какво е станало с Мирела след среднощното ú бягство. Бяха претърсили любимите ú места за усамотение, Тони звъня на всички общи познати, за които се сещаше и нищо. Като че ли бе потънала вдън земя. Никой не я бе виждал, на никого не се беше обаждала. Оставаше им един последен шанс - къщата на родителите ú. Тони предчувстваше, че и тази възможност да я открият е обречена на провал, но въпреки това твърдо бе решил да стигне до край. Той подкара колата в посока извънградската зона. Пътят беше доста, а и от известно време Алекс се бе вглъбил в себе си и не обелваше и дума, за това Тони реши да поднови разпита на приятеля си.

    - Е, братле - подсмихна се лукаво Тони - мисля, че ти дадох достатъчно време. Сега искам да чуя останалата част от откачената ти история.

    Алекс се засмя с глас.

    - Няма да се откажеш лесно нали?

   - В никакъв случай. Имай пред вид, че няма да те оставя на мира докато не науча всичко. За твое добро е да започнеш веднага.

   - Добре, добре. И без това искам да се отърва от тази тежест. Частно казано от както започнах да ти разказвам се чувствам някак по-добре. До къде бях стигнал..., а да...

 

 

    ... Алекс се потупа по стомаха и избута чинията си към средата на масата.

  - Не мога повече. През целия си живот не съм закусвал така. Поли, ти си невероятна. Сега разбирам защо кръстникът държи толкова на теб.

  Иван Борев се засмя.

   - И не само за това - той стана и я прегърна бащински - Тя е прекрасна жена. Не бих я заменил за нищо на света.

   Поли се изчерви от тези комплименти и побърза да се върне към задълженията си.

   Кръстникът отново стана сериозен.

   - Стига закачки. Времето си лети, а ние нищо не сме свършили. Вземи си кафето и да вървим в кабинета.

   Иван Борев седна зад голямото махагоново бюро, извади една дебела папка от чекмеджето, разтвори я и подаде на Алекс няколко листа с надпис ПОВЕРИТЕЛНО и емблема на детективска агенция “Коломбо”.

     - Какво е това?

     - Първо чети, а после ще питаш.

     Алекс взе листата и зачете.

 

     Уважаеми господин Борев,

   Във връзка с възложеното от Вас проучване на г-н Християн Мирчев и разследване на евентуална връзка между него и лице от холдинга “Селина ИНТ” за потвърждаване на съмненията Ви относно проект “Синя мечта” със съжаление Ви уведомявам за следните наши разкрития:...

      Алекс спря да чете и погледна кръстника си с недоумение.

      - Какво означава това?...

      Иван го прекъсна.

     - Чети, чети. По-нататък става още по-интересно. Когато го получих аз също не повярвах на очите си.

      Алекс продължи нататък.

 

   ... Относно изложените от Вас съмнения по отношение мотивите на г-н Мирчев спрямо предстоящия му брак с г-жа Диана Данова, след задълбочени проучвания на миналото му и информация от достоверни източници, които разкрих в хода на разследването стигнах до следните заключения:

     Потвърждавам съмнението Ви относно материалната изгода, която цели въпросния господин със сключването на този брак, както и намерението му да извлече максимална (лична) изгода от факта, че това обвързване му гарантира встъпване в семейния бизнес и контрол върху дейността на фирма “Данов и сие”. Вече разполагам с потвърдена информация за предварителни машинации на г-н Мирчев, имащи за цел да подготвят почвата за бъдещи сделки, които ще го облагодетелстват за сметка на фирмата. Също така открихме връзка между него и набеден във фирмен шпионаж член на холдинга “Селина ИНТ”, срещу когото в момента тече паралелно разследване от наши колеги по молба на собствениците на холдинга. За съжаление все още не ми е известно името на въпросната “къртица”, но до няколко дни ще разполагам и с тази информация.

    Във връзка с гореизложеното потвърждавам също така съмненията Ви в прозрачността на процедурата по възлагане на проекта “Синя мечта”,  чието изпълнение бе спечелено от фирмата на г-жа Данова.. Уведомявам Ви, че процедурата е била незаконосъобразна поради изтичане на информация, от въпросния член на холдинга и предоставянето ú на г-н Мирчев, като гореспоменатият се е възползвал от нея, за да даде по-добра оферта за проекта.

     За сега официално тази афера все още не е оповестена, но считано от вчера за нея вече знаят и собствениците на “Селина ИНТ”.

   Поради тази причина, за ваше лично успокоение и за предотвратяване на евентуален съдебен процес срещу г-жа Данова, /което е неминуемо ако се оповести измамата/, Ви съветвам по спешност да се свържете с г-н Зарев, (един от собствениците на холдинга “Селина ИНТ”), за да обсъдите създалото се положение и да предприемете необходимите мерки за спасяване репутацията на г-жа Данова и нейната фирма.

     По Ваше усмотрение може да предоставите настоящата информация на г-н Зарев, като доказателство в полза на г-жа Данова за липсата на връзка между нея и машинациите на бъдещия и съпруг. Във връзка с това потвърждавам, че не открих никакви доказателства, които да уличават госпожата в каквито и да било незаконни действия нито в този случай нито в историята на фирмата от самото ú създаване до сега.

    За гореописаното се подписвам и разполагам с доказателства. За повече информация и допълнителни въпроси аз и сътрудниците ми сме на Ваше разположение.

 

 

       С уважение,

                     Симон Белев

 

 

       Следваха дата, подпис и печат на фирмата.

      Алекс с погнуса хвърли листовете на бюрото, стана и нервно закрачи из кабинета, а от устата му се изля водопад от въпроси.

     - Би ли ми обяснил каква е тази гадост, кръстник, и защо аз научавам последен? Защо не си ми казал за съмненията си и от кога датира това разследване? Майка знае ли?...

      Иван се засмя мрачно.

      - Очаквах тази реакция. Моля те седни да го обсъдим като зрели хора.

      - Да седна! Та аз не мога да си намеря място, а ти...

      - Знам, знам, че ти дойде като гръм от ясно небе, но нямаше как да те предупредя по-рано. Знам колко си спонтанен и избухлив и можеше да попречиш на разследването с някоя необмислена постъпка. Хайде седни и ще отговоря на всичките ти въпроси.

      Алекс седна с нежелание и се подготви да чуе цялата отвратителна история.

    - Както знаеш още, когато този мъж се появи в живота на майка ти аз имах известни резерви спрямо него. Въпреки безупречното му поведение и отношение към нея  нещо в него не ми хареса. Всичко около него беше идеално, а това предразполага към съмнения. Веднъж дори се опитах да ú говоря, но нали си я знаеш, когато си науми нещо не можеш да я разубедиш. Тогава реших да се оттегля и да наблюдавам от страни. Около година всичко вървеше нормално. В един момент дори си помислих, че съм сбъркал в преценката си, за това и не съм ти споменавал за притесненията си, за да не те тревожа излишно. Тогава дойде моят час. В началото на пролетта обявиха конкурса за “Синя мечта”. Ти вече беше заминал и майка ти ме помоли да ú помогна в изготвянето на офертата, така че бях вътре в нещата. Неприятно ми е да ти го кажа, но когато приключихме въпреки всички усилия да дадем най-доброто аз бях убеден, че няма да успеем. В моите среди се носеше слух за мощна групировка с много по-голям капитал, която се спрягаше като най-вероятния изпълнител на проекта. Тогава не ú казах, за да не я разочаровам, но когато излязоха резултатите и се оказа, че печели нейната фирма, едно малко съмнение не ми даваше мира. Помолих я да прегледам отново офертата и забелязах, че някои пунктове бяха променени в последния момент. Когато я запитах тя каза, че Християн я е убедил да направи промените и както се виждало това било печелившия ход. Тогава се сетих, че докато течеше подготовката, Хриситиян беше започнал да се държи странно. Беше напрегнат, нервен, от време на време дори губеше безупречните си обноски. Водеше странни телефонни разговори, рядко участваше в дискусиите по проекта и изведнъж му беше хрумнала идеалната комбинация. Странно нали?

       - Тогава ли започна да го разследваш?

   - Да. Вече нямах съмнения, че работата му не е чиста. Обърнах се към детективската агенция и ги помолих за съдействие. Както сам се убеди резултатът никак не е лицеприятен, но истината винаги боли.

      - И какво ще правим сега?

    - Вече съм предприел някои действия. Свързах се със секретарката на г-н Зарев, но за съжаление той не е в страната. Тя ме увери, че днес, най-късно утре ще бъде в офиса си. До тогава можем само да чакаме. Ще те помоля за сега да не казваш нищо на майка си. Не искам да я тревожим излишно. Държах да се върнеш от ваканцията си, за да те подготвя, но докато не се срещна лично със Зарев не искам тази информация да напуска кабинета ми.

     - А аз какво? Да седя и да бездействам? Знаеш, че след този разговор ще съм неспособен да се държа нормално. Не дай боже да срещна онази лисица Християн...

      - Разбирам, че ти е трудно, но пак те моля, обуздай гнева си и изчакай до срещата! Не забравяй, че имаш личен ангажимент, който също не търпи отлагане.

      Иван погледна часовника на стената.

     - Ако полетът е бил безпроблемен остава ти по-малко от час до пристигането на девойката, така че събери си ума и върви да я посрещнеш. Първо да оправим твоите проблеми, за да си в кондиция да ми помогнеш за останалите.

       Иван бръкна в чекмеджето и извади ключове от автомобил.

       - Ето вземи. Джипът е в гаража. По сигурно е отколкото да чакаш такси. Вземи я и отидете някъде на спокойствие. Обясни и положението и оправете отношенията си пък после ще видим. Хайде тръгвай, че няма време.

        - Добре, но утре съм на линия, за да приключим с тая гадост.

        - Върви, върви. До утре има време...

        Алекс грабна ключовете и излезе от кабинета.

        Вратите на гаража се разтвориха, моторът измърка, колата се плъзна през изхода и се понесе по улицата. Алекс мина по тихите улички на квартала, за да избегне движението и след няколко минути се включи в потока по Цариградско в посока летището. В главата му беше пълна бъркотия. Притесненията от предстоящата среща с любимата се преплитаха с планове как да предпази майка си от този глупак Християн. Желанието да прегърне по-скоро Мира, се смесваше с инстинкта да удуши този паяк, който беше оплел в мрежите си най-прекрасната жена на света. Алекс натискаше педала на газта, неистово стискаше волана, а напиращата ярост постепенно замъгляваше разсъдъка му...

     ... Нещо го заслепи. Той вдигна ръка да се предпази. Чуха се клаксони, спирачки, свистене на гуми. Звукът от счупени стъкла и огъващи се ламарини се сля с парещата болка пронизала гърдите му. Ярка светлина избухна пред очите му, а в нея се появи образа на Мирела. После всичко изчезна – болката, видението, светлината, гласовете – всичко потъна в някаква безбрежна тишина... Алекс изпадна в безсъзнание...

 

           

     ... - Катастрофирал си?! – Мики не вярваше на ушите си – Невярвам... Такива обрати се случват само в сериалите...

        - И аз така реагирах, когато ми казаха какво се е случило...

        - Когато ти казаха? Как така? Не ми казвай, че не си спомняш нищо.

        - Не само че не помня...

        - А какво още?

        - Когато се събудих не знаех нито къде съм, нито какво се е случило. Кръстникът ми кръстосваше болнична стая, а една сестра се беше надвесила над мен и с невярващ глас каза – “Боже, размина му се!” В първия момент не обърнах внимание на тази реплика, а побързах да попитам за часа.

        - Защо имам чувството, че е било точно времето, в което самолетът е кацнал?

        - Да..., но четиридесет и осем часа по-късно!

        - Моля!?!

        - Не схващаш ли? Бил съм в кома две денонощия. Събудих се в часа на кацането, но след два дни...

        Шокиран от обрата на събитията Тони накова спирачките и бавно извърна глава към приятеля си.

         - Изпуснал си самолета...

     Тази констатация беше като светкавица в безлунна нощ. Мъглата на неизяснените факти се вдигна и Тони прозря истината за необяснимата до сега седемгодишна раздяла на двамата си приятели. За секунди в главата му се подреди целият безумен пъзел на тази история - Той заминава внезапно, тя не успява да стигне на време до летището, природата си прави лоша шега, като блокира комуникациите с острова. Той успява да и изпрати факс с обяснение, но тя вече си е тръгнала от там. Остава последната възможност да я посрещне на летището, но тогава отново се намесва съдбата. Катастрофата слага край на всичко.

     - Изпуснал си самолета... - Тони повтори на глас, за да сложи последното парченце от мозайката на мястото му.

     - Да братле, както и следващите седем години от живота си...

 

 

 

     …- Господин Борев, моля помогнете ми! Пациентът не трябва да става...

    Като разбра, че е пропуснал шанса на живота си Алекс стана като обезумял. Блъскаше сестрата и се опиваше да изтръгне системата. От спуканата вена капеше кръв, слепоочията му пулсираха, болката в гърдите и главата го изгаряше, но тези страдания бяха нищо в сравнение с разкъсващата ярост, която вилнееше в душата му. Нито отчаяните опити на сестрата, нито увещанията на кръстника му, че не всичко е загубено бяха в състояние да го задържат в леглото. Чувстваше, че се задушава и искаше да бяга, да бяга докато сърцето му се пръсне и разкъса нажежените вериги, които го стягаха. В паниката си жената натисна някакъв бутон и след секунди на вратата изникнаха двама внушителни санитари. Със завидна бързина те се включиха в разразилата се борба. С цялата тежест на масивните си тела те се стовариха върху вилнеещия пациент, но дори и след тяхната намеса сестрата едва успя да постави на Алекс успокоителна инжекция. Последваха няколко безкрайни минути на агония после всичко утихна. Тялото му се отпусна и той потъна в нервен полусън.

       Санитарите се извиниха, че се е наложило до използват сила и напуснаха стаята. Иван изпъна поизмачкания си костюм и виновно погледна сестрата, която все още притеснена се опитваше да оправи бъркотията.

    - Госпожице, приемете извиненията ми за създалото се положение. Горкият младеж преживя страшно много през последните два дни и просто не му издържаха нервите...

      Сестрата се усмихна с разбиране.

    - Не се притеснявайте. Все пак работя с хора и често съм попадала в подобри ситуации. На повечето пациенти претърпели катастрофа и прекарали дълго време в безсъзнание им е трудно да понесат мисълта, че не са стигнали, където е трябвало, а са попаднали при нас. Най-много проблеми им създава временната загуба на паметта. Доста неприятно е усещането да знаеш, че си тръгнал за някъде и изведнъж да се събудиш на място, което изобщо не е влизало в плановете ти.

      - Благодаря Ви за разбирането. А колко време ще трае ефекта от инжекцията?

      - Няколко часа. Наложи се да му сложа по силна доза, за да успокоим пристъпа, но няма страшно. Това не е упойка и той се намира в състояние на полусън и дори съм убедена, че в момента мозъкът му възприема и осмисля ситуацията, така че когато се събуди ще се чувства много по-добре и съм сигурна, че няма да има повече пристъпи.

     - Искрено се надявам да сте права.

     - Бъдете спокоен. В следващите часове всичко ще бъде наред. Дори, ако приемете един съвет, присъствието Ви тук не е наложително. Вече почти две денонощия сте на крак и сигурно сте изтощен. Един душ и малко почивка ще Ви се отразят добре. Ако има някаква промяна аз лично ще Ви се обадя веднага.

     - Много сте любезна. Щом нещата стоят така ще се възползвам от съвета, но след няколко часа ще бъда на линия. Довиждане за сега.

      - Довиждане.

      Иван излезе от болницата, но и през ум не му минаваше да се прибира у дома. Той извади телефона и избра офиса на Зарев. След второто позвъняване се чу гласът на секретарката.

      - Кабинетът на г-н Зрев, с какво мога да ви помогна?

      - Добър ден, госпожице. Казвам се Иван Борев. Преди два дни разговарях с Вас и ми казахте, че г-н Зарев днес ще бъде в офиса си. Дали се върна?

      - Да, спомням си, но...- последва кратко мълчание - Вижте г-н Зарев се върна, но има семеен проблем, който ще го ангажира в следващите няколко дни...

       - Надявам се, че не е нещо сериозно...

     - И аз се надявам, но ако е много спешно бих могла да Ви свържа с някой от съдружниците му.

       - Не. Изключено. Въпросът е много деликатен и трябва да го обсъдя лично с него. Щом се налага ще изчакам няколко дни, но за да не Ви притеснявам непрекъснато моля, дайте му телефонния ми номер и му кажете да ми позвъни, когато му е удобно. Ние не се познаваме лично, но ако му предадете, че става въпрос за “Синя Мечта”, той ще разбере.

       - Добре, г-н Борев. Ще му предам в момента, в който се появи в офиса. Дочуване.

       - Благодаря. Дочуване.

    Линията прекъсна. Иван прибра телефона и се качи в колата. Срещата се отлагаше, а той си спомни, че Диана все още не знае какво се е случило със сина ú. Когато му се обадиха от полицията, че колата му е претърпяла произшествие, а шофьорът е в болница, той хукна, без да предупреди никого. Като разбра, че Алекс е в кома, реши да не уведомява семейството докато състоянието му не се подобри или докато не стане крайно наложително. Сега нямаше опасност за живота на момчето и беше време майката да научи за инцидента. Със свито сърце той потегли към къщата в Бояна...

 

 

 

(следва)

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??