2.11.2008 г., 20:48 ч.

Имам нужда от звук 

  Проза » Други
1048 0 3
1 мин за четене

Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...

Душата чезне в необитаеми земи...

Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...

където може да е сама...

А аз, бледа, към теб пристъпвам...

Чакам да замлъкнат стъпките... и тихо в теб да погледна...

и да слушам... Говори с мен... имам нужда от звук...

от искри... от надежди...

Чакам... чакам да усетиш мислите ми... колко силно бушуват наоколо...

колко са безпощадни... и как зовът вниманието ти...

тишина... отново тишина...

Реален си, нали? Тук си, нали? До мен си, нали?

Но защо чувства в мен продължават да заспиват...

Не им се говори... а те самите са въпроси...

Те заспиват, а тялото будува, мислейки ги за живи...

Защо мълча, когато толкова ми се говори...

А очите ти отново галят сянката ми... взират се...

Търсят топлината, събрала ни отдавна...

Тя е тук, но отстъпва назад... чака шумът да я замести...

Тук няма болка... няма слабост... има единствено очакване...

Поговори с мен... имам нужда от теб...

Имам нужда от звук...

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??