Името ми е Зависимост
Запозна ни неговата любовница. Стана случайно. Тя беше красива, с модерен маникюр и фризура. Беше изискана. Но беше студена и пресметлива. Нямаше душа, сякаш. Какво ги беше събрало? Момчешка лудост, проклятие или просто любов. Така и не разбрах. Усещах само, че са дълбоко свързани. Повече, отколкото някога щеше да бъде свързан с мене.
Той беше зависим от нея.
Срещнах го, когато се беше отегчил от нея. Беше топъл майски ден. Изпрати ми снимка и веднага го харесах. Висок, красив, леко мургав и леко загадъчен. Влюбихме се почти от пръв поглед. Искахме да се обичаме. Но тя ревнуваше. Помисли, че я бях изместила. Намрази ме силно.
Беше коварна. Знаеше слабите му места и се опитваше да го уязви чрез тях. Слагаше все повече и повече грим, а дрехите й ставаха все по-шарени.
Опита се да му бъде майка. Опита се да го върне към себе си.
За кратко успя. Но той ме обичаше. Макар и странно. Дори болезнено. Никога не изричаше думите „Обичам те”. Не умееше да бъде чувствителен. За разлика от мене. Мене ме болеше за двама.
Не можа да я остави, въпреки молбите ми.
- Обичам я, каза ми той един топъл майски ден.
- А аз обичам теб, отвърнах му. Трябва да избереш. Не може да имаш и двете ни.
- Но как да избера? Та вие сте толкова различни. Тя е красива и силна, а ти си слаба и мила. Различни сте.
Мина се време. Все не можеше да избере. Накрая заживяхме тримата. Аз, той и тя.
В началото беше по-близък с нея. Аз стоях настрани и ги гледах. Защото го обичах. Гледах как я желае отчаяно и как тя го отблъсква. Тогава той идваше при мен. Омерзен и тъжен. И аз го милвах. Като малко дете.
Започна да ме обича. Като че ли. Пробираше се вечер и първо тичаше към мен. Разказваше ми. Смеехме се. Бяхме само двамата. Сякаш я беше забравил. И тя започна да беснее.
- Той е мой, не може без мен, зависим е от мене. Разбери го най-сетне, крещеше ми тя.
- А аз го обичам. И не мога без него. Разбери ми! Трябва да си вървиш, остави го да бъде щастлив.
За кратко си тръгна. Обичахме се няколко месеца. Кратки.
Изведнъж той се промени. Вечер ме отбягваше. Усещах, че е с нея. Виждах ги двамата да се желаят, да се търсят. Болеше ме. За двама.
- Обичам те, знаеш ли?, питах го аз.
- И аз те обичам, но обичам и нея. Не мога да избера между двете ви. Толкова сте различни. Сега тя ми се струва слаба, а ти толкова силна, шептеше ми той.
Гледах ги двамата всеки ден. Как се желаят, как се обичат. Как тя го поглъща в себе си и колко щастлив беше той. Обичах го. За двама. Той никога не го разбра.
Един ден си стегнах багажа. Не издържах повече. Разплаках се.
- Тръгвам си, твърде много те обичам, изкрещях му аз.
Той не ме чу. Чу ме само тя.
- Аз съм му майка и любима, той е зависим от мен. Аз го подкрепям, знам от какво се нуждае. Има нужда от мене!, прошепна ми тя.
Беше ме победила. Беше ми го отнела. Той беше погълнат. От нея.
На тръгване ги видях да се гледат с желание. Тя извади от пазвата си новата версия на Microsoft Office 2005 и му я подаде. Очите му блеснаха. Като на малко дете. Позволи му да потрака на клавишите й. Бавно разкопча блузата си и го погълна приказния свят, които му се разкри. World of War crafts. Хиляди сървъри и игри го уловиха за ръка и го понесоха към един нереално-красив свят.
Обичаха се.
Момчето и неговия компютър.
Момчето и неговата единствена любима.
- Името ми е Зависимост, поклони ми се тя.
Вратата се затвори. Той остана далече зад мен. С нея.
© Владислава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Храеса ми и този разказ!Поздрави!Интересно пишеш!
-
Ами думата е саммо една-зависимост. И Клаудия Шифър да му беше седнала на скута, нямаше да я погледне. Но причината е една дълга история
-
Тогава една 25 годишна и Телец да не знае как да го отвлече от екрана?
Шегуваш се! -
Не бе, не че няма авантюри! Опазил ме бог! Исках само да кажа, че в днешно време зависимостите са много повече, отколкото едно време и че е не по-малко болезнено да гледаш мъжа ти как се натиска с компютъра си, отколкото с друга жена. Всъщност установих, че няма особена разлика с оглед на емоционалното ми равновесие
-
Владислава - това сериозно ли е??! Че сега няма ли авантюри и т.н.? Има! Даже много повече, защото и предлагането е повече! Нали! Бил съм в различни страни и мога да ти кажа, че тук в страната вървим в бързи темпове! Но то си е нормално! Но все пак техниката не може да ви измести! Поне в някои отношения!
-
Ами аз да ти кажа го разбирам по следния начин: навремето, по комунистическо време, единственияй начин, грубо казано, да разтовариш напрежението, са били авантюрите и изневерите. Сега обаче, съществуваме в т.нар.консуматорско общество и има много начини да избягаш от реалността, не ти е нужно да изневеряваш, след като си имаш вкъщи домашна любовница, която обичаш повече от жена си. Пък и аз се добрах до компютъра, щото се изнесох и турих край
-
Много хубав, смислен и интересен разказ!!!
-
Това нещо не го разбирам! Техниката да замести общуването! Но е интересно написано! Поздрави!
-
Май всички сме тръгнали натам. Все пак успокоително е, че ти остава време да се докопаш до компютъра, поне да си публикуваш произведенията. Все е нещо!
Супер разказ! Много ми харесват твоите разкази! -
Поздрави за хубавия разказ, Влади!!!
Подвластни сме всички на модерните технологии!!! -
Хаха, доста разпространен проблем... Не ми е чужд, интересна идея. Съветът ми е да се постараеш да не струпваш прекалено много кратки изречения едно след друго, речта става отсечена.
-
Това е личната ми драма-измести ме неговият компютър...
-
Определено има идея! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
