Фройд
40 резултата
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
842
Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...
819
3
- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си ...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си ...
933
2
Сънува се обляна в кръв. Събуди се и го видя да спи до себе си. Не го познаваше. Нощес бе остарял.
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът ле ...
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът ле ...
977
1
„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!"
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...
1067
6
„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...
962
2
От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
1045
3
Купих се една кутия цигари и една бутилка червено вино. Първите няколко пъти след като спирах да пуша ми беше ужасно тежко. Но болката бързо отминаваше и успявах да я превърна в начин да извличам за себе си удоволствие. По-трудно ми беше с алкохола, понеже така и не успях да свикна да пия.
Димът от ...
Димът от ...
1692
І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...
1168
2
В зеницата на обектива ти танцуват силуети
на две тела във залеза умислени.
Дали са две прашинки слети
или жена и мъж измислени?
Не са тела, а просто птиците ...
на две тела във залеза умислени.
Дали са две прашинки слети
или жена и мъж измислени?
Не са тела, а просто птиците ...
785
9
Две по деветнайсет*
Два по деветнайсет спомена смешни
надничат зад лявото рамо,
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само? ...
Два по деветнайсет спомена смешни
надничат зад лявото рамо,
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само? ...
689
5
На Коледа ще бъдем двама
с един копнеж по непознатото.
И вместо във елхата побелялата,
ръцете ни ще се открият в лятото.
Един копнеж за лято в зимата ...
с един копнеж по непознатото.
И вместо във елхата побелялата,
ръцете ни ще се открият в лятото.
Един копнеж за лято в зимата ...
1258
11
Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
1368
1
Септември изгревът се ражда във смокините,
от детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен ...
от детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен ...
733
13
Разместих ти старите книги, потънали в прах
и с четка вълшебна ги почистих със страх.
Видях да събираш от празните вещи
раздели отминали и чакани срещи.
И разпилян те приех в тишината от спомени. ...
и с четка вълшебна ги почистих със страх.
Видях да събираш от празните вещи
раздели отминали и чакани срещи.
И разпилян те приех в тишината от спомени. ...
558
6
В ресторанта тъжен пристъпвам сама.
Със устни и китки, посинели от злоба,
из вените си от стъкло видях смъртта
да разпръска в мене отрова.
Във мрака сенките допиват със тъга ...
Със устни и китки, посинели от злоба,
из вените си от стъкло видях смъртта
да разпръска в мене отрова.
Във мрака сенките допиват със тъга ...
849
10
В дните ми сиви и мрачни
водопад от въпроси
Безспир ме люлее...
За мене, за тебе, за утре,
За мечтите ни боси... ...
водопад от въпроси
Безспир ме люлее...
За мене, за тебе, за утре,
За мечтите ни боси... ...
806
6
L'indifférence
J'accepterai la douleur
D'accord aussi pour la peur
Je connais les conséquences
Et tant pis pour les pleurs ...
J'accepterai la douleur
D'accord aussi pour la peur
Je connais les conséquences
Et tant pis pour les pleurs ...
1102
Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...
1324
6
Пристъпите зачестиха и тя започна да се буди почти всяка нощ. Събуждаше се често от жуженето на комарите в топлата юлска нощ или от звънкия смях на прибиращите се младежи под прозореца. Будеше се винаги от един и същи сън, който никога не помнеше. В разширените й от страх зеници блуждаеше само споме ...
1154
4
На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...
931
4
Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...
1499
1
- Гореща си. Кожата ти направо пари, промълви сънено той.
- Ти излъчваш много топлина, затова съм гореща, прегърна го нежно тя през кръста.
Лежаха отпуснати един до друг. Беше време да стават, но и на двамата не им се ставаше. Утрото бавно се пробуждаше и един нетърпелив слънчев лъч се мъчеше да про ...
- Ти излъчваш много топлина, затова съм гореща, прегърна го нежно тя през кръста.
Лежаха отпуснати един до друг. Беше време да стават, но и на двамата не им се ставаше. Утрото бавно се пробуждаше и един нетърпелив слънчев лъч се мъчеше да про ...
920
3
Към 20 число на месеца обикновено приютявам в себе си всички бесове на целия ми род. Тогава се превръщам в истеричната ми майка, която е сърдита и крещи от сутрин до вечер на целия свят, в лудия ми вуйчо, който се обеси на 78 години. От скука най-вероятно. В баба ми, която упорито кълне селските дец ...
1115
4
Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...
Същински пример за подражание! Завъ ...
1464
6
Запозна ни неговата любовница. Стана случайно. Тя беше красива, с модерен маникюр и фризура. Беше изискана. Но беше студена и пресметлива. Нямаше душа, сякаш. Какво ги беше събрало? Момчешка лудост, проклятие или просто любов. Така и не разбрах. Усещах само, че са дълбоко свързани. Повече, отколкото ...
1857
13
1855
4
Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше ...
3931
6
Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.
1193
8
От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...
882
3
Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.
1015
1
Петте години на следване се бяха изнизали неусетно в уюта и топлината на тесните улички в малкото планинско градче. Беше дошла тук, едва на 18 години, за да получи най-доброто образование в един от най-добрите европейски университети. Още от малка майка й беше насърчавала амбицията и таланта й да ри ...
1220
10
1378
9
Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...
1862
7
1025
6
На тръгване дойдох да помълчим.
Не слагай във кафето много захар.
От сладкото започва да горчи...
Любимата ни песен май запяха.
Постой така - димът не ми люти. ...
Не слагай във кафето много захар.
От сладкото започва да горчи...
Любимата ни песен май запяха.
Постой така - димът не ми люти. ...
1047
12
Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
4184
10
Галя с трепетни пръсти клавишите
на компютъра, жадни от моята плът
и от устните, трескаво дищащи
усмивки топли към тебе струят.
Блика огнен заряд в очите ми ...
на компютъра, жадни от моята плът
и от устните, трескаво дищащи
усмивки топли към тебе струят.
Блика огнен заряд в очите ми ...
912
7
Ще дойда, когато стопява нощта светлините
в съня ти, почти разпилян от бездомния лай,
когато придърпват завивки, че зъзнат звездите,
и тропа самотно клатушкащ се късен трамвай.
Недей да претопляш вечерята снощна, а само ...
в съня ти, почти разпилян от бездомния лай,
когато придърпват завивки, че зъзнат звездите,
и тропа самотно клатушкащ се късен трамвай.
Недей да претопляш вечерята снощна, а само ...
1073
5
Едно танго за тебе, скъпи мой,
със теб и с този миг неизживян,
ще тръгнат звуците към звездоброй...
За нас един букет недосъбран
в душите още дълго ще ухае, ...
със теб и с този миг неизживян,
ще тръгнат звуците към звездоброй...
За нас един букет недосъбран
в душите още дълго ще ухае, ...
922
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
