Импресия
944
0
0
1 min reading
-
Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно в нейната прегръдка. Спокойна вода, леки гребла.
Мъгла над розово небе. Проблясващо стъкълце улавя слънчев лъч и бяло цвете разтваря листа, като бавно протягане на ръце. Светът се сътворява.
Самотен клавиш на пиано, сребърни звънчета, тихи стъпки се редят сред аромата на черешов цвят. Нежни пръсти барабанят по водната повърхност под напора на флейта и рисуват невидима картина.
По стъпалата ми е полепнал пясък, по ръцете - сладкият сок на кокос. По камъка ходилата ми боси ситнят. Във въздуха се носи мирис на зелен бамбук и на жасмин.
Пролетен дъжд, прозрачни капки по прозореца се стичат като сълзи, бързеят гони листо. Отронени цветчета на тревата въздишат под милувката на вятъра, а миниатюрните крачета на калинка изследват моята ръка.
Склонила глава към тревата, слушам звуци и приспивния напев на шумолящи листа. Някъде се плъзга стъклена врата, някой изтупва килим и слага чайник с вода.
Ранна утрин в планината, свежа хладина пред настъпващата мараня, гората - настроена струна. Вибрираща, животворяща тишина с припев на славей.
Блещукаш прашец на глухарче като сребърен снежец, пръчица абанос, пеперуда проблясва в косата. Ефирна снага, нозе от светлина, сладостна мъзга. На зелената пътека върху теменужена трева намирам белия шал на девица. И ето я, тя идва, силуетът ù овален изплува в далечината. Връща се от чешмата, напълнила стомна с вода.
© Полина Антонова All rights reserved.
