Импресия за устрема
“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървяваше да й се противопоставя и да я надмогва. Мразеше слабостта, а хленченето го отвращаваше. И когато поредната огромна вълна с грохот се разби в озъбената скала под хотелския му прозорец, тя сякаш вля устрема си в него. Той преодоля болките, които изпитваше и се добра до балкона. Отвори вратата, а студеният вихър това и чакаше. Победоносно връхлетя в стаята и обхвана изписаните листове върху масичката, завъртя ги и ги разбърка така, че философът вече трудно би могъл да възстанови труда си. Но мъжът никак не се притесни. Под него чудовищната скалиста паст се надсмиваше над следващата вълна - клокочеше и грохотно се смесваше с ораторията на зимната виелица. Човекът се почувства отново силен. Усмихна се. Чуваше могъща музика, сякаш изпълнена на орган във величествена катедрала. Дали това не бе божествената мелодия на всепобеждаващите жизнерадост и оптимизъм ?!
Тирс - жезъл
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
