Имровизации в стил 'Сигнално бледолила"
Добре, че не съм известна, защото щях тотално да объркам жълтата пресичка. Нали съм Лажова, оправдавам си фамилията с лекота, нищо, че не ми е по род, а по мъж. Няма как, лъжа като за световно.
Децата са в пубертета. Големият син е вече с една глава по-висок от мен, а аз слаба като скоба. Не приличам на никаква майка, те затова се обръщат към мен по имe, но пред хората... мамо. За да се знае кой кой е, да не объркваме народа.
Отиваме на гости. Ние сядаме в хола, децата са в детската стая. На масата има познати и непознати лица.
От време на време моите току притичват и: Мамо, това, мамо онова.
До мен седи една жена. По едно време ме пита:
- - Вие на колко години сте се омъжила? Толкова добре изглеждате, а имате големи синове.
Това трябва да го приема като комплимент, но толкова често го чувам, че ми е омръзнало. Като й кажа на колко съм се омъжила и като сметне горе-долу на колко са децата и край с комплимента, затова:
- - На мъжа ми това е втори брак, голямото момче му е от първия, само малкия е мое дете.
- - Така си и помислих. Не може да имате толкова големи деца. И Ви нарича мамо?!
- - Напоследък живее при нас, тя майка му е една, не ми се говори.
Мъжът ми ме гледа оцъклен. Жената поглежда ту мен, ту него, става неловко и аз:
- - Скъпи, няма какво да криеме, случило се е, това е.
Големият влиза пак, прегръща ме и ми шепне нещо.
- - Детето Ви обича, то си личи, че сте добра с него.
- - Какво да ги правиш, деца. Не са виновни за грешките на родителите си.
- - Така е.
Вече у дома мъжът ми:
- - Ти луда ли си? Какви ги вършиш?
- - Е, какво да й обяснявам, че съм се омъжила, защото съм луда на осемнайсет, та да ми смята годините. После да ми каже, че изглеждам добре, па да ме пита каква диета използвам. И какво?! Да взема надълго и нашироко да й обяснявам, че диетата си ми ти. Че си ми стопил живота, че ме тормозиш, това ли искаш, а?!
- - Какво съм ти стопил?!
- - Айде да не си отварям устата. Колко кила бях като се оженихме? Ти защо ме взе, че не се сещам? Да ти напомням ли, че не ме гледаше в правилните очи? А сега на какво приличам? На суха вейка. Да мълчиш!
- - Ако те чуе детето?!
- - Децата са подготвени за живота. Нали като ходя с тях по дискотеки ги карам да ми казват „како", да не им се подиграват каква хърба е майка им, айде, моля ти се. Загрижил се той за децата. За мен няма ли да се погрижиш някой слънчев ден?
- - Защо ли се захващам с теб да говоря изобщо? Аз вдигам ръце от теб. Прави каквото искаш!
- - Добре, ще правя каквото си искам, щом така си решил. Но защо вдигаш ръце, недей така, направи нещо за мен. Сложи ги някъде по изстрадалото ми тяло.
- - Какво?!
- - Спокойно, без нерви, аз ще ти обясня.
И после цял час му обяснявам. А как хубаво обяснявам, леле... И му харесва, и слуша, слуша...
Пак сме на гости, обаче без децата. И пак има непознати. Седи срещу мъжа ми непозната хубавица и го гледа така омагьосващо, че ми иде с един удар да я омагьосам, ама... Що ще си равалям кефа? Мъжът ми става до... Тя ме пита:
- - Това мъжът Ви ли е?
- - О, аз съм госпожица все още. Първи братовчед ми е.
- - Да, наистина много си приличате.
- - Леля ме помоли да го взема с мен, че нещо не е добре с нервите. Сега отиде да си пие хапчетата. Много е зле, трети развод и все го напускат жените, гадно. Тя, леля... а той идва, не е удобно пред него, нали разбирате. Иначе е много добър като си пие хапчетата.
- - За какво си говорите?
- - За живота, брато.
Тая жена защо спря да го гледа. Ей, каква е! Като е готин, очите й ще изтекат, а щом разбра, че не е добре, айде... Къде отидоха състраданието и разните други добродетели. Няма тя да му става любовница и да ми го използва миличкия. Поне да знам, че е свестна някоя, а не като тази - използвачка.
- - Какво стана? Тая мацка преди малко говореше с мен, сега нещо... Да не съм я обидил?
- - Мани я, тая е някаква луда, абе, шизофреничка направо. Не й обръщай внимание, искаш ли да си ходим и да... такова...
- - Хайде!
Едвам го навих. И аз съм една. Толкова ми се спи, пък му предлагам... такова. Дано има мач, ще забрави за такова и за онакова даже.
По-рано той ми се ядосваше, сега се кефи:
-Ама как ги измисляш само?! Та брат ли не ти бях, та втори съпруг, опасна си!
Сега той лъже повече от мен.
Дойдат ни гости. Мъжът ми се прави на истински мъж:
- - Донеси ракията, че тази свърши!
Ама без „моля те", без „мило", къде дават така?! И ме излага пред хората. Веднага имам план за действие.
- - Няма па!
- - Стани, ти казвам, че ще има като миналия път.
- - Да ме гушкаш ли?
- - Не се лигави, ще те ударя.
- - Айде да видим как ще стане.
Изправям се аз, той верно ме удря по... лекичко, но аз изпищявам и се свивам на две. Той донася ракията, хората са в шах или в шок, не знам точно и след малко си тръгват.
- - Моля ви, не си тръгвайте, тоя само това чака и ще ме пребие от бой!
- - Ама вие сериозно ли?!
- - Няма страшно, аз не я удрям по главата, само веднъж й счупих лявата ръка, ама тя и без това нищо не прави с нея.
Някои не повтарят да ни идват на гости, но то и без това в нас е хан, трябва малко да се поразредят сбирките. Така разбираме кои са ни истинските приятели. Шегувам се, разбира се. Нашите приятели са от нашата кръвна група.
Айде да спирам, че ще ви омръзна. Кога ли ще се взема на сериозно? Може би в другия живот. То па ще ми се падне някой темерут и пак ще трябва да разчупвам леда. Тихо, че ще ме направят на някой ледоразбивач, предпочитам да се преродя или като цвете в Рая или като човек, по възможност жена. Има повече възможности за импровизиране.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени

