Seen.
Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
Ежедневието ни претъпкано с работа, висене пред 13-инчови екрани, блъсканица в метрото, киша по спирките. Ставаш и лягаш с включения wifi, с 3G-то, с пиукането на телефона, мигащи зелени светлинки, фейс тайм с гаджето ти, намиращо се на другия край на света, уреждане на среща в тиндър по възможност с някой, който изглежда обещаващо, има куче и шестте позволени снимки и ти е казал поне едно забавно нещо.
Seen.
Съобщението, което ти изпраща след това, а ти не искаш и да знаеш. Не ти се занимава, нямаш време. Животът те притиска с крайни срокове, вечеря с родители, среща с приятели, ходене на кино или пък театър, презентацията за шефа, хумористичен статус, за да отбележиш, че можеш да си забавен в понеделник сутрин и не си като останалите вкиснати хора. Ютюб, докато се храниш, докато си миеш зъбите, докато гледаш филм. Мултитаскинга на века. След това отваряш всички сайтове за запознанство, всички социални медии, всички приложения и игри, защото няма как да не провериш какво се случва в света, дали някой ти е писал, какво си мисли Иван, докато седи в тоалетната и какво е дочул някой в София. Всичко се документира и подслушва, добре дошли в соца на младото поколение.
Seen.
Желанието ти да се разделите, защото ти доскучава. Първото нещо, след като си кажете здравей е да си погледнете в телефоните. След това отново, ако случайно останеш сам, след това докато се прибираш, преди да си легнеш също, веднага след като се събудиш. Отегчават те хорските мисли, снимките на стари съученици, двойки на почивки в Рим, забавните видеоклипове. Писва ти да ти излиза чалгата им, тъпите ивенти, постовете за загубени кучета. Отдавна си загубил умението си да чувстваш някаква емпатия. Всичко е като на кино.
Seen.
Няма ги случайните срещи. Проверяваш къде ще ходи новия ти crush, един от пет, към които имаш силен интерес в момента и следиш денонощно в поне три социални платформи. Подсмихваш се на остроумието им, бързаш да си свалиш и да запомниш на изуст песните, които споделят, харесваш всичките им снимки. Ако видят известие от теб може би ще се сетят да пишат, кой знае. Разминаването ви, уж случайно, но добре завоалирано. Ах-ването, учуденият поглед. "Ама ти какво правиш тук? Не очаквах да те видя."
Seen.
Здр, ко пр? Kaksi bepce? Малко коте, секс има ли? Ei bonbon.
Seen. Seen. Seen.
Всичко е видяно, живяно, усетено. Като милион пъти преговорен урок по история от първи клас. Славяни, траки, 681, хан Аспарух. Сега само пускаш по някоя въздишка от време на време. Въртиш очи. Стискаш си телефона в ръцете и чакаш. Чакаш някой да пише, за да го игнорираш; някой да ти хареса снимката, за да се почувстваш по-добре; някой да те покани на ивент, на който няма да отидеш. Чакаш нещо да се случи с тоя живот, мамка му.
А какво чакаш наистина?
Seen.