26.01.2017 г., 9:32

Интервю с човека в огледалото

848 1 2
3 мин за четене

– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?


– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Една идея повече, иска ми се да предавам идеи чрез стихове, които иначе ще отнемат страници философски есета – суха работа, на кого му се чете това в наши дни. 


– Каква връзка намирате между философията и поезията? Повечето хора си ги представят като напълно отделни светове.


– Ами те наистина са значително отделни, но това не означава, че нямат и общо. Философията е начинът ни да задаваме въпроси за това кое можем да знаем и кое не можем, за това кое съществува и кое само мислим, че съществува – въпроси за нас и за света, за личността и за другия. Разбира се, има мнения, колкото и има философи, тъй че е трудно да се твърди, че философията като едно цяло твърди нещо – даже подобна идея върви срещу началната идея на философията. А колкото до поезията – тя е някак си ефемералното звено между рационалното и емоцията. Хем може да съдържа идеи в себе си, хем може да събуди у хората чувства, които не са и предполагали, че имат. Когато човек се сблъска с нова идея за пръв път и същевременно изпитва силно чувство, особено ако му е непознато, то тази идея ще му бъде далеч по-интересна, отколкото ако бъде сервирана "сухо", така да се каже.


– Как можете да сте сигурен, че идеите, които залагате в поезията, биват предадени на читателя в разбираема форма? Все пак поезията е много субективно изкуство, потенциално всичко е отворено към интерпретация от всекиго.


– Ами, честно казано, ще се радвам и да има каквато и да е интерпретация. Щом от думите е породена някаква мисъл, която преди не е била там – това го считам за един мини-успех. Колкото до правилната интерпретация – е, за такова нещо много трудно може да се говори, особено ако е предадено чрез поезия. Всичко е отворено към критика, няма идеи, породени от човешкото мислене, които не могат да бъдат критикувани. 


– Какво ви е отношението към критиката?


– Стига да е конструктивна, се радвам да я получа – когато някой покаже къде нещо не е наред, дори да е хапещо, ще е по-приятно от хиляда коментара от типа "Браво!". Има и критика, в която няма нищо конструктивно, защото е на ниво естетически предпочитания, но и тя може да е полезна – само че човек не трябва да я приема толкова насериозно. Всеки си има виждане за естетика, няма нужда да се копира чуждото. 


– Към каква публика се целите? 


– Към хора, които се интересуват от психология и философия, дали аматьорски, дали професионално. Мисля, че с такава публика по-ясно и силно ще резонират думите ми, и също така се надявам, когато някой хареса поетичната част на дадено произведение, да се полюбопитства и от философия и психология и да вземе да чете за собствената си обща култура.


– Защо липсват любовни мотиви сред работите ви? 


– Почти всеки, който пише, засяга тази тема. Вече съм писал много по нея в отминали години. Интересна ми е, но по друг начин – не толкова заради изключително силните и прогарящи емоции, които се зараждат, ами по-скоро заради лудостта, до която може да докара дори най-разумния човек. Изпитам някаква страхопочитание към любовта – изглежда невинна, красива, идеална, но може да бъде коварна, бурна, напълно непредвидима и да остави едно сериозно счупено сърце и душа след като върховните ѝ точки отминат. Може да се каже, че съм циник в това отношение.


– Какво кратко послание ще дадете на четящите?


– Ами просто е, четете повече, подбирайте повече какво четете, разширявайте сферите си на знание, радвайте се на живота си, градете себе си и не рушете другите. Това е. Лека вече и приятно четене на всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с интерес интервюто. Вероятно не е лесно да вземеш интервю със себе,но ми харесаха размислите ти,поздравявам те за смелостта!Поздрав!
  • Не мога да кажа нищо критично, а напротив! Беше ми полезно! Благодаря!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...