– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?

– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Една идея повече, иска ми се да предавам идеи чрез стихове, които иначе ще отнемат страници философски есета – суха работа, на кого му се чете това в наши дни. 

– Каква връзка намирате между философията и поезията? Повечето хора си ги представят като напълно отделни светове.

– Ами те наистина са значително отделни, но това не означава, че нямат и общо. Философията е начинът ни да задаваме въпроси за това кое можем да знаем и кое не можем, за това кое съществува и кое само мислим, че съществува – въпроси за нас и за света, за личността и за другия. Разбира се, има мнения, колкото и има философи, тъй че е трудно да се твърди, че философията като едно цяло твърди нещо – даже подобна идея върви срещу началната идея на философията. А колкото до поезията – тя е някак си ефемералното звено между рационалното и емоцията. Хем може да съдържа идеи в себе си, хем може да събуди у хората чувства, които не са и предполагали, че имат. Когато човек се сблъска с нова идея за пръв път и същевременно изпитва силно чувство, особено ако му е непознато, то тази идея ще му бъде далеч по-интересна, отколкото ако бъде сервирана "сухо", така да се каже.

– Как можете да сте сигурен, че идеите, които залагате в поезията, биват предадени на читателя в разбираема форма? Все пак поезията е много субективно изкуство, потенциално всичко е отворено към интерпретация от всекиго.

– Ами, честно казано, ще се радвам и да има каквато и да е интерпретация. Щом от думите е породена някаква мисъл, която преди не е била там – това го считам за един мини-успех. Колкото до правилната интерпретация – е, за такова нещо много трудно може да се говори, особено ако е предадено чрез поезия. Всичко е отворено към критика, няма идеи, породени от човешкото мислене, които не могат да бъдат критикувани. 

– Какво ви е отношението към критиката?

– Стига да е конструктивна, се радвам да я получа – когато някой покаже къде нещо не е наред, дори да е хапещо, ще е по-приятно от хиляда коментара от типа "Браво!". Има и критика, в която няма нищо конструктивно, защото е на ниво естетически предпочитания, но и тя може да е полезна – само че човек не трябва да я приема толкова насериозно. Всеки си има виждане за естетика, няма нужда да се копира чуждото. 

– Към каква публика се целите? 

– Към хора, които се интересуват от психология и философия, дали аматьорски, дали професионално. Мисля, че с такава публика по-ясно и силно ще резонират думите ми, и също така се надявам, когато някой хареса поетичната част на дадено произведение, да се полюбопитства и от философия и психология и да вземе да чете за собствената си обща култура.

– Защо липсват любовни мотиви сред работите ви? 

– Почти всеки, който пише, засяга тази тема. Вече съм писал много по нея в отминали години. Интересна ми е, но по друг начин – не толкова заради изключително силните и прогарящи емоции, които се зараждат, ами по-скоро заради лудостта, до която може да докара дори най-разумния човек. Изпитам някаква страхопочитание към любовта – изглежда невинна, красива, идеална, но може да бъде коварна, бурна, напълно непредвидима и да остави едно сериозно счупено сърце и душа след като върховните ѝ точки отминат. Може да се каже, че съм циник в това отношение.

– Какво кратко послание ще дадете на четящите?

– Ами просто е, четете повече, подбирайте повече какво четете, разширявайте сферите си на знание, радвайте се на живота си, градете себе си и не рушете другите. Това е. Лека вече и приятно четене на всички!