Юлия (Юлияна)
94 402
26.07.2008 г., 12:32 ч.

Искам да го изкрещя! 

  Проза » Писма
1317 0 6
1 мин за четене
 

 

 

Не искам!

И искам да го изкрещя.

Ето, крещя го: не искааааааам...

Чуваш ли - не искам илюзии!!!

Нямам време за тях.

Бях глупаво щедра - пилях го достатъчно. Времето.

А то е безпощадно. Не се интересува от мен. Просто върви.

Не искам да те сънувам. 

Не искам да си представям.

Искам да те познавам.

Искам те в дните си, искам те в нощите си.

До мен!

Искам да те дишам.

Да те живея. В упор.

Да те виждам, да те чувам, да те усещам, да те обичам.

До теб!

Ръка в ръка, лице в лице, очи в очи, уста в уста, нос до нос, рамо до рамо, гръб до гръб.

С всички "за" и "против", с всички "да" и "не".

С всичката нежност, която ще ти дам и ще получа.

С всичката грижа, която ще ти дам и ще получа.

С всичката болка, която ще ти дам и ще получа.

С всичките грешки, с всичките прошки.

С всичкия възторг, с всичката умора, с всичкия страх, с всичката слабост, с всичката сила.

Безразсъдно и смело, умно и глупаво.

С усмивка и сълзи.

В празници и делници.

С  всичко! Това е животът. Всичко!!!

Ако от нещо не си опитал - защо си живял?

Във всички посоки.

Навътре - към себе си.

Навън - към другите.

Нагоре - към светлината.

И въпреки всичко - напред.

Но заедно по Пътя!

Къде си? 

 

 

 

© Юлияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??