10.05.2011 г., 11:35

Искра от фитил

1.2K 0 1
2 мин за четене

                                                                     Вдъхновено от филма "Английският пациент"

 

  Искам да се докосна до нещо истинско поне веднъж в живота си, искам да напиша, да заснема, да нарисувам нещо тъй живо, че ако бъде видяно, чуто или прочетено, да занемееш пред него, да поискаш да останеш там завинаги, да повярваш в целостта и истинността му, да се докоснеш до неразгадаема логика, която само ти можеш да задържиш в главата си, да не допускаш вярата в истината да те напуска.

  Същността на нещата е тъй крехка, тъй лесно можеш да изпуснеш нишката и да кривнеш в небитието, където си сам и никой. А нишката те изгаря като фитил на барут, тя гори светкавично бързо, искрите ù доловими само за миг. И няма значение друго, и няма значение какво е било, с кого е било, кога е било. Има значение само, че ти си уловил нишката на своя живот, запалил си фитила и сега времето ти е преброено. За подобно щастие цената е най-високата, цената е живот, любов и всичко. В един съвършен миг го имаш, цяло, пълно, живо в ръцете ти, сякаш извадено от въображението, а в следващия го няма, и теб те няма. Ти си бил в този миг, с този човек, в тази пустиня и там си умрял заедно с мига и ти. Толкова струва един човешки живот - миг щастие, миг пълнота. То е по-красиво от картина на лунен пейзаж, по-красиво от въображаеми игри на сцени и гледки, то е съвършено, финализирано, като почерк, изписан със замах, на един дъх, като писмо, написано с последните сили на умиращо дихание, то е сълзи, отронили се високо над пясъчните дюни… то е живот, вечен, безкраен, необхватен, непонятен, неуловим, ненаситно кратък, но тъй див, красив, миришещ на зеленина и същевременно на пясък, на дъжд, на зехтин, на шафран, на метал, вино и жасмин. Подрънкват пендари, завихря се воал, женски, прозрачен, уханен… и всичко изчезва, като дим. И все едно никога не го е имало. Умира… и ти не можеш нищо да направиш, трябва да го пуснеш, но знаеш добре, че с неговата искрица си отиваш и ти, отиват си твоите спомени за звуци, аромати, картини, отива си страстта и лудостта и остава само трупът на един изживян живот, взет след смъртта назаем.

  Смисъл… тук не мога да опиша с думи… смисъл… и не мога да продължа. Знам го, то е вътре в мен, знам го, то ме изпълва цяла и то ме кара да продължавам, но какво е и защо е не мога и не искам да знам. Трябва да продължавам, искам да усещам аромати, вкусове, да се загубя в някоя слънчева гора, искам да не изпускам повече нишката. Нямам какво повече да напиша, то се запечата в главата ми и аз няма, няма, няма да го пусна, ще остане там, за да помня и да знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещичко Нещова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "То е по-красиво от картина на лунен пейзаж, по-красиво от въображаеми игри на сцени и гледки, то е съвършено, финализирано, като почерк, изписан със замах, на един дъх, като писмо, написано с последните сили на умиращо дихание, то е сълзи, отронили се високо над пясъчните дюни… то е живот..."

    Уловила си го...

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...