Истината за смъртта му
Седнаха двамата край запазената им маса. Единият потри ръце и рече:
- Цяла нощ съм работил, огладнях. Ти какво ще искаш?
- Така – каза другият на навелия се келнер – За мен едно кафе – безкофеиново. И кофлички с постен пълнеж. Масло с ниска масленост. И диетична напитка някаква...
Другият чак подскочи:
- Ще умреш от глад, бе братче! Вземи нещо като хората. Пък и аз плащам – едни пари получих вчера...
- Не, не – възрази оня – пазя си здравето, не съм млад вече...
- Такааааа – потри ръце първият – сега записвай. Почваме с едни наденички. Повечко мазнинка сложете в тигана, да попият, да са по-сочни...
- Оххххх... – въздъхна сътрапезникът.
- ...Свински пържоли. На ивици от сланинката, розови, с масло напоени...
- Малей...
- ...Хляб – бял, пухкав, ароматен...
- Ужас...
- ...Вино. Червено, искрящо, повечко...
- Ама...
- ...Кафе – силно, здраво, да разтапя чашата. И пура към него...
- Недей, бе човек...
- ... А после една торта. Голяма, покрита с крем, с бита сметана, с шоколад...
- ...Ооооо, не...
- И така – не пестете мазното, не крийте лютото, не намалявайте захарта! Хубаво да си хапна...
А сътрапезникът му промълви:
- Пак така! А после на мен ще викат: Салиери, Салиери, ти отрови Моцарт...
Заповядайте и тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
