Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да чуя гласа му беше велико блаженство и щастие за мен, можехме за всичко да говорим с него, беше невероятно всяка секунда използвахме, когато можеше да говорим, никой друг не ме интересуваше. Това беше смисълът на живота ми. Бяхме се видяли тогава вече 2 пъти за по ден и половина и беше страхотно, а втория път беше още по-хубаво. Това ставаше за 3 месеца да се видим 1 път, всъщност, откакто започна всичко между нас, защото той е далеч и аз напълно го разбирам, има свои задължения Не мога да бъда егоист. Очаквахме да се видим, имаше около месец още може би, аз отидох на почивка. Непрекъснато получавам покани на фейсбука и не приемах нито една, защото никой не ме интересуваше. Една приятелка, която наистина искаше да си намери, все си търсеше и аз от любопитство, без да имам някаква определена цел, приех една покана и искахме с нея да направим една глупост, защото този от фейса беше пратил покана и на нея и тя искаше да отиде вместо мен на кафе, защото господ ми е свидетел, че друга цел аз наистина не съм имала. Вярно писах, че имам друг човек и сгреших писах една, две истини, защо и аз незнам от глупост без да имам определена цел. И тогава този написал коментар на моя рецепта с целувка стикер и моят любим го видя и се разравя в профила му и с някаква програма прочита какво сме си писали блокира ме отвсякъде от телефон, фейсбук, вайбър всичко възможно за комуникация. Не знам защо направих тази глупост, а не му писа тя просто съм глупава а се бяхме скарали преди няколко дни с нея това не трябваше да правя. Тогава разбрах, че живитът свърши за мен, светът се среина!Ами сега какво ще правя исках да не живея, да ме няма, просто да умра!!! Бях на почивка и не бях сама какво да правя, как да тръгна оставаха още 2 дни едва изтърпях... постоянно мислех какво мога да направя и реших рискувам като се върна още през ноща тръгвам при него само знаех къде работи нищо друго незнеах. Но поех риска, нищо не ме интересуваше и тръгнах. Цяла нощ пътувах, за да стигна в града и после рано сутринта да го чакам до неговата работа и незнаех каква ще бъде неговата реакция толкова бях отчаяла , чувствах се много гадно и най-лошото е при мен, че постоянно плачех и съм такава. Чаках го и... най-сетне той видя ме и дойде... трябваше да отиде на работа и аз го изчаках после се видяхме говорихме , ходихме на ресторант обясних му всичко, вечерта останахме заедно, но не беше същото за него аз го чувствах .На следващия ден се прибрах, сега се чуваме, но според мен не същото питам се има ли идеални хора и каква непростима грешка съм направила, знам, че е тежко, много съм виновна и нищо не ме оправдава и съм благодарна за втория шанс и това няма да се повтори,че трети няма да има !Знам, че вече няма да ми вярва и това ме измъчва всичко възможно направих повярвайте ми и сега не съм същата незнам какво да правя с живота си , докато не усетя че ми е простил напълно нищо няма да има смисъл за мен.Чакам търпеливо, макар, че едва ли има смисъл и се питам какво да правя с живота си вече всичко ми е все едно да загубиш доверие и после да го върнеш е невъзможно. Един път грешка и това е завинаги, защо става така ?.Знам, че нищо не мога да направя !Тъгата си остава в мен и се питам има ли непростими неща на този свят и може ли толкова лесно да се разруши нещо красиво явно може аз го направих без да искам от глупост! Само знам, че любимият ми заслужава всичко на този свят и той е всичко за мен.Не смея да повтарям, но наистина вие сами преценетe колко много го обичам.Той също ми го е показвал във всичко във всяко едно действие.Беше разочарован от жените и с право, сега и аз го предадох, а ми вярваше. Не искаше да казва постоянно една и съща дума стараеше се да ми го показва и това приемах! Веднъж ми беше написал едно искренно послание и, преди доста време и аз толкова се зарадвах, като го прочетох на вайбъра после го изтри незнам защо, малко се изненадах, за да не го видел никой съгласна съм и на това Никога нищо не съм искала от него и той също от мен искам само да ме обича такава каквато съм след тази грешка дали ще може вече! Това беше моята история!Отново живота ми е един и същ мисля само за него, само за него всяка секунда. Ако наистина още има кътче в нeговата душа, която е запазила местенцето си за мене и е непокътнато всичко ще си дойде на мястото! Аз пък не незнам какво ще правя с живота си...
Дали заслужавам наистина прошка? Нищо не ме интересува, единствено той и никой друг. Може и да ме упрекнете, не мога да опиша с думи колко много съжалявам и колко много ми липсва всяка секунда и всеки миг. Ако това не е истинска любов и ако аз не го чувствам какво е кажете ми? Болката е огромнаи нетърпима!
.
© Galina caneva Всички права запазени