Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, за мен незабравимо ... Макар да наближаваше осемдесетте, болен и с един крак, татко беше в прекрасно състояние на духа, а мисълта му беше ясна и свежа като на младеж, дори на поет. Удиви ме умението му да вниква дълбоко в характера и психиката на хората, което преди май малко бях забелязвала. Уви, от вечни грижи, татко не е обръщал внимание на дарбата си, но в писмата му до мен понякога бях откривала римувани пасажи ... Тогава той ми разказваше разни интересни истории - за участието си като телеграфист във Втората Световна война най-вече, както и за някои съселяни. Много съжалявам, че не записах нищо от военните му разкази ... Баща ми отдавна вече не е между живите, ала някои от  историите му са живи. Ето три от тях, записани от мен в бащиния ми дом през онова лято ...    

                                                                                         ОТ БИК МЛЯКО  

     Като ветеринарен техник преди години в Угърчин, Ловешко, моят баща добре познавал своите съселяни. Най-хитрият сред тях и  нещо повече от  габровец дори, бил дядо Стойко. За него анекдотите са много, но баща ми разказваше за дядото, най-вече лични преживелици. И ето една:          Искали наряд от селяните - мляко от  кравите, на глава добитък.  Дядо Стойко имал тогава две крави  и един бик. Но му искали наряд и от трите животни, на глава. Завел той бика  при баща ми и му казал да го заплоди. Без да се  учудва много, татко решил да изпрати зевзека при кмета. А дядо Стойко се оплакал, че фелдшерът  не иска да му осемени животното. И кметът  веднага позвънил  на ветеринарния лекар, а той  пък го попитал, дали е виждал това животно. Кметът излязъл  на площада и видял бика. Изумен, той попитал дядо Стойко, как тъй иска бик да бъде осеменен. Тогава старецът на свой ред попитал кмета, как тъй иска от бик мляко. .................................................................................................................................                                                                                                                                                            

     История II 

               СНИМКАТА  

  Преди време, селският бръснар Усин решил да се изсели - в   чужбина при близки. И се уговорил с приятеля си, обущаря Марин, че ако на новото място е добре, ще му изпрати снимка в цял ръст и по-точно изправен, но ако е зле - легнал ... След около два месеца, Марин наистина получил писмо със снимка и на нея Усин - изправен и ухилен. Колко много се хвалил с нея обущарят пред общите им приятели и познати в Угърчин ... Но след около месец-два, Марин получил друга снимка, на  която Усин бил легнал - по очи. На гърба й се четял следният надпис: “Много съм добре, приятелю - по цял ден си лежа“ ... И повече Усин не се обадил ...............................................................................................                                                                      

История III       

               ПЕЧАЛБАТА                                                                          

       На младини дядо Недялко бил на гурбет в Америка. Когато вече се  завърнал на село, той наминал към своята приятелка от младите   години баба Данка - да се повидят. И двамата отдавна вече били овдовели, а тя го поканила на гости по вечерно време. Дядо Недялко взел от вкъщи припечеленото - да й се похвали. Ала хитрушата предварително се уговорила със сина си и предразположила стареца да сложи парите на масата. И като започнал дядото да ги брои, съсем ненадейно се появил синът и на часа прогонил стария мераклия, свивайки му печалбата ... След известно време, бабата и синът й вдигнали чудесна къща - на два етажа, с балкон. А злополучно обеднелият дядо Недялко се препитавал с изкупуване на яйца от съселяните си. Минавайки един ден край  новата къща, той видял баба Данка, седнала царствено на своя балкон. Старецът й викнал да слезе, за да донесе някое яйце, пък и да се видят. Но тя най-присмехулно и горделиво му отвърнала, че не може да слезе. “Е, Данке, нали аз те качих на тоя балкон ...“ - многозначително,  предимно на себе си промърморил дядото. И продължил да обикаля с кошницата си из селото ...                                         Записала: Дорагеорг