M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
5.06.2022 г., 1:43 ч.

Истински случай 

  Проза » Разкази
1567 5 25
4 мин за четене

       Юнското слънце още от рано подсказа, че денят ще бъде топъл и приятен. От сутринта птички огласяха простора и на душата ми ставаше леко, леко, сякаш се издигах на горе към облаците и изпадах в безтегловност.

      Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо реката доставя такова удоволствие, хем за риболов, хем за къпане. От двата й бряга, красиви ливади, които по това време на годината се усмихваха с разцъфнали цветя и чай, много, много чай.

     Той допълнително усилваше ароматът, който насищаше простора и навлизаше като упойка в белите дробове. Усещането, че си сред чисти и ароматни билки, те кара да вдишваш без умора, да поемаш с пълно гърди, изкуството на природата. Понякога с часове съзерцавам ленивите вълнички на реката, които нежно погалваха облите камъни по дъното, после подскачаха и се вливаха в близкото вирче. Слънцето все по силно започна да препича, но този ден бях решила да отида отсреща в ливадата и да набера чай, преди да дойдат туристите, защото го обираха до стрък. Преминах отсреща реката с кошница в ръце и започнах да отрязвам с ножица стръковете. Събирах ги на връзки и ги поставях в кошницата, така малко по малко тя започна да се пълни, а аз неусетно съм стигнала горния край на ливадата. Тревата беше израсла на високо, като житни класове, които стигаха на места до метър височина.

        Огледах се и сякаш нещо ме накара да се обърна назад, уж нямаше никой, нито хора, нито животни, но на няколко метра от мене, тревата се люлееше, сякаш в такт на музика. В първия момент си помислих, че това е някоя сърна, която е слезнала  до реката, да пие вода или някое друго животно, просто си пасе трева. Продължих да събирам чай, но любопитството толкова ми се засили, че реших да се приближа и да видя какво е това. Някой рибар може би хваща риби и ги оставя далеч от брега, но ми мина през ум, че реката е в забрана и няма как да е рибар.         Имала съм много случки, в които  не съм могла, да потисна любопитството си и съм си го отнасяла и въпреки това нещо от вътре ми казваше, върви и виж за да се успокоиш.

        И тръгнах, в едната ръка държах кошницата, в другата бях взела тояга с която да си проправям път в тревата. Малко по малко приближавах мястото и в момента, когато да разтворя тревата дочувам женски въздишки и леки охкания, които веднага оприличих на любовна игра. Стъписах се и се притесних, да не ме видят, но вместо по същия път да мина, натресох се до шия в една яма. Като се извиках, сякаш бях заклана. Опитах се да си запуша устата и чувам жената да казва на мъжа“ Свършвай бързо, че май някой ни видя, ако ни познае, свършено е със семейството ми“ а той отговаря „ Ха мръдни още малко де, давай, давай… готово“.

       Ами сега, аз какво да направя, как да изляза от ямата, пък като минат покрай мен нали ще ме видят и още по лошо и за тях и за мен.

Вече чувах стъпките им близо до ямата и в последния момент, реших да се покрия с чая, който свърши работа като прикритие. На сантиметри минаха край мен, въздишайки още по силно от бързото вървене. Слушах как мъжът  казваше, че сигурно и се е сторило, че има някой, че как, ако не бил този глупав страх, щяло да се получи по добре, а сега набързо, като пубери, обещаха си, че другия път ще го направят на по сигурно място, постепенно гласовете им заглъхнаха. Направих усилие да се измъкна от ямата, събрах си чая и тръгнах да се прибирам.

       Вървях и си мислех, ето пак бях позволила на любопитството, да надделее над разума и провалих една любовна игра, която на фона на жаркото слънце ми подейства разхлаждащо. Пресичах реката а тя нежно докосваше глезените ми, сякаш казваше“ Остани още малко, не бързай, животът е толкова кратък, наслаждавай се на всеки миг“. Прибрах се, пуснах един хладен душ и под звуците на нежната мелодия, затворила очи, се наслаждавах.

         Сутринта когато на терасата пиех кафе и се радвах на свежото утро, пред портала спря кола, от нея излезе непозната жена и поиска да си поговорим по женски. Поканих я в механата, предложих й кафе, отказа , беше притеснена.

         Помогнах й да се освободи от напрежението, като просто сподели с мен.

Тя ме погледна в очите и ми каза:“ Видях те в ямата, но се престорих, че не те виждам , искам да съм сигурна, че няма да ме издадеш, моля те“.         Обещах й, като казах, че не я познавам , а и не ме интересуват хорските истории, тя ми стисна ръката  и си тръгна, а аз останах да се наслаждавам на мига.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Любопитството »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, благодаря ти че ме подкрепи с гласа си, бъди благословена!
  • Глас от мен! Желая ти успех, Мини!
  • Скити, благодаря ти че посети страницата ми, много ме зарадва, бъди здрава!
  • Мини, много интересна случка, беше ми забавно да прочета! Човек трябва да види, да чуе, да знае... така сме устроени.Любопитството ни помага да се развиваме, но никога не знаем на какво ще попаднем (казвам го с усмивка )!
    Желая ти успех, миличка! 💖
  • Младен, стана ми много приятно че прочете,коментира и постави разказа в любими.Желая ти, само хубави моменти, да присъстват в живота ти!
  • Често се случва да станем нежелани свидетели на нечии интимни мигове.
    Важното е с чест да излезем от ситуацията, както и да оставим "потърпевшите" да излязат с чест от нея. Мисля, че това е заложената в този хубав разказ идея.
    С радост бих подкрепил с глас този текст, но уви, вече съм изчерпал всички възможности за гласуване.

    Поздравление, Миночка! Следващия път гледай да осребриш видяното.
  • Благодаря ти мила Вики, зарадва ме че коментира, постави в любими и даде глас, бъди здрава!
  • Подкрепям те! Много ми хареса дадох глас!
  • Отново ти благодаря, чувствителна душа си Тони, бъди благословена!
  • Всички разкази са толкова стойностни, а имаме само два гласа... Не се получава добре, но ще си измисля начин, по който ще гласувам занапред. Бъди здрава и ти твори още повече произведения!
  • Тони, благодаря ти мила, че прочете, коментира и постави разказа в любими. Радвам се, че съм успяла да те развеселя! Бъди здрава!
  • Еее голям майтап. Ако бяха те измъкнали от ямата, щеше да стане трилър. Развеселих се, Мини. За съжаление нямам глас...
  • Таня, благодаря ти, че прочете и коментира! Зарадва ме присъствието ти!
  • Интересна история, Мини
  • Наде, дано съм допринесла поне мално за хубавото ти настроение, благодаря ти че прочете!
  • Разсмя ме, Мини. Успех!
  • Ивита, твоето присъствие на страницата ми, винаги ме прави щастлива, благодарна съм за подкрепата, за хубавия коментар и за поставяне на разказа в любими! Бъди здрава!
  • Благодаря ти, Мария, винаги пишеш добри коментари, които ме радват. Ти намираш път към сърцата на хората и е удоволствие да те познава човек, макар и виртуално!
  • Любовчии! Какво да ги прави човек?!
    Усмихна ме твоята история, Мини и ти давам подкрепата си! Успех!👍
  • И аз полюбопитствах да видя какво интересна случка се е случила с теб, Мини. Всеки съхранява в себе си спомени, до които ги е довело любопитството, важното е читателят да изживее тези минути на интерес като човек, който е участвал в събитието. А ти съумяваш, с начина по който разказваш, да го убедиш в това.
    Успех ти желая!
  • Георги, благодаря ти че прочете и коментира!
  • Интересна ми беше тази история.
  • Благодаря ти, Галя че постави стиха в любими!
  • Петър, хареса ми коментарът ти и високата оценка, благодаря ти сърдечно, за дадения глас, бъди здрав!
  • Браво, какво ли не прави любопитството...,решили да е любов сред природата,.. добре, ама има и билкосъбирачи... Добре, че не обръщаме внимание и не им завиждаме...
    Сга сериозно, хареса ми и давам глас за предизвикателството...и 5 звездички разбира се
Предложения
: ??:??